Демон

Демоните! Черни птици в душата ти…Пируват с кръвта ти! Денонощно. Гризат мозъка ти. Осмиват те. Колко си жалък! Дребна марионетка в ръцете на живота. Носиш се по течението без да му се възпротивяваш. Защото нямаш сили да се бориш. Грабиш и бягаш! Омразата на най-близките ти те е изпълнила с омраза към всички. Твърдиш, че не обичаш и себе си. Лъжа. Мръсна лъжа. Както всичко, което изричаш и правиш. Мразиш и празниците, даже най-много собствения си рожден ден. Когато опитах да те зарадвам ти превърна празненството в трагедия. Сбихте се с единствения си приятел от детството и едва не потрошихте масата и столовете. „Виновни са демоните!” – каза ти и грабна торбата с празните бутилки, за да изхвърлиш вината в кофата и изтрезнееш от алкохола, с който ежедневно хранеше илюзиите си за весел и спокоен живот. Неведнъж съм се била с тях, твоите демони. “Кучка! Курва! Нищожество”, крещяха те с твоя глас, Да, бях кучката, която те обичаше, въпреки че знаех че ти не ме обичаш.. Простих синините от пръстите ти върху гърлото ми, банковите измами и разсилните, които чукаха на входната врата, а ти стоя четири дни в лондонската ни квартира с дръпнати завеси, изгасени светлини и заключени врати и трепереше като лист. Кражбите и лъжите, които събраха роднините ни на летището…после дарих сватбената рокля на един красив магазин със стоки втора употреба, и преглътнах флирта с приятелката, която бе дошла като мой гост за сватбата, която не се състоя. Простих и за нощта на аборта, в която бях сама, а ти се напиваше с най-добрия си приятел.. Гърчех се от болка и се къпех в собствената си кръв, и те проклинах… Но не можах да простя за годините, в които говореше и обещаваше промяна, но тя никога не дойде. Кълнеше собствения си баща и го убиваше в мисълта си като гадното копеле, което не те обича и уважава. А майка си боготвореше до момента в който кучката спря да ти дава пари. Отдавна бях спряла да ти вярвам и да финансирам глупавите ти проекти за бизнес удари и важни обучения. А като се роди сина ни се превърна в още по-гадно копеле от баща си. “Какво да му говоря, като то не говори? Нека стане на три!”, оправдаваше липсата на отношение към детето ни и продължи да го заливаш с мълчание и дезаинтересованост повече от три години след раздялата ни. “Постоянно го сънувам!” опитваше се да подкупиш доверието ми, докато спеше в леглото на други жени. А демоните? Сигурно днес пируват с душата ти.