Фатална перспектива

Тя отново четеше. Шумоленето на споените с химикали дървесни остатъци подразни острия ми слух и предпазливо отворих едното си око. Все още не бях сигурен, че тъмните лещи, които бях откраднал специално за случаите, в които тя се опитваше да ме изгори с изкуственото слънце надвесено над леглото, ще проработят. За мой късмет те ми позволихада се огледам без да използвам локатора си.

Дългите ѝ бели крака се протягаха до безкрайност изпод блузката с мече, която едва покриваше слабините. Пулсираща синя вена веднага привлече вниманието ми, но знаех че трябва да внимавам. Тя хич не си поплюваше, ако съдех по няколкото прясно размазани петна кръв по чаршафа.

Кръъъв…

Търпението е майка на успеха. Не ме интересуваше червената сладост на насекомите, а тази пулсираща в нея. Какво ли четеше тази вечер?

Позицията ми на тавана позволяваше свободен достъп до текста, а с новите очила виждах прекрасно. Дългият ѝ пръст, с червен като кръв (КРЪЪЪВ!) маникюр, следеше напечатаните с горчиво-черно мастило редове, а устните ѝ шептяха. Така локатора ми позволи да чуя историите на Александър Велики, Атила, Нобел… Тези сигурно са имали някой роднина за прародител. Толкова кръв не се пролива без да си поне една пета кръвопиец.

Научих за жертвоприношенията на инките и божията кръв, която хората консумират, в някакво специално място наречено църква, всеки празник. Какъв ли ще е вкусът на бог?

Човешкият варираше според диетата им. Аспержите например придаваха лека тръпчивост на палитрата. Портокалът повече отиваше за десертните хапки, наситено плодов. Най ми допадаха пиячите на бърбън. Обикновено имаха леко опушен вкус, подправени с щипка дъб и никога не се дърпаха. За мен бутилката “Джак” беше като сигнал за безопасен секс. Дълъг и насищащ.

Сега, с очилата, можех да видя и знаците на горчивата чернота, които обозначаваха думите.

В следващите три часа успях да схвана отношението звук / буква. Изключих локатора и се опитах да чета с очите си, като нея. Гадната вена продължаваше да пулсира…

Ела! Ела! Ела!

Прелъстителка!

Не мога да си позволя да изгубя контрол. Ще изчакам знак, че е готова. Тя беше бърза.

Забелязах го, когато една вечер се изстреля към съседното помещение с невероятна за двуного скорост, а от там до обонянието ми достигна нова миризма. Тази не ми хареса.

Миришеше кафяво и полуразложено.

Очите ми проследиха последната дума под червеният нокът “АМИН”. Ето го знакът. Амин беше човешкият звук за благословия! Разгърнах крила и се спуснах към пулсиращата синина и впих жадно хобот в реката от червена сладост.

В последния момент, преди дългите бели пръсти да се спуснат отгоре ми, я чух да шепти прочетената дума – “нима”…

По дяволите! Не трябваше да чета от тавана… особено огледален.