Хотел „Оазис”

Подготовката за тази ваканция беше започнала от преди няколко месеца и мечтата за нея, беше много по-хубава от самата действителност. Бяхме решили да избягаме от стреса на големия град заедно с годеницата ми. Пътуването беше дълго и изморително. Щом стигнахме в нашия хотел, се оказа, че стаите ни вече са заети. Бях забравил да потвърдя резервациите. Тогава реших да обиколя наоколо с колата и съвсем наблизо открих друг хотел, който дори не беше отбелязан на картата. По пътя не забелязах малкото, черно котенце, което се спусна пред колата ми и попадна под гумите. Слязох да видя какво се беше случило, но за съжаление котенцето беше мъртво. Обичах животните и тази случка още повече помрачи настроението ми Другия хотел беше още по-малък от първия, но беше наистина на самия бряг на морето. Учудих се, че хотела е празен, при условие, че съседния беше зает за месец напред.

Наистина обстановката не беше кой знае колко луксозна, но стаите бяха широки, с високи тавани и големи прозорци.

Над вратата стоеше голяма табела „Хотел Оазис”.

Малко по-късно в стаята влезе красивото момиче от рецепцията, което донесе чисти чаршафи и кърпи и кана с вода. Както си бях с дрехите легнах на леглото. Не помня колко време съм спал. Когато отворих очи, навън вече беше тъмно, а в стаята нямаше никой друг, освен мен. Отгоденицата ми Елвира нямаше и следа, а след като се огледах, видях че и куфарите ѝ ги няма. Втурнах се навън и видях момичето от рецепцията.

-Ако търсите дамата, с която пристигнахте, тя си тръгна преди час.

-Но как така?-все още недоумявах аз.

-Поръча си такси и каза, че напуска хотела.

Типично в стила на Елвира! Но сега не желаех да мисля за нищо друго, освен за почивка. Докато се излежавах в леглото, в стаята влезе момичето с поднос, на който имаше чаша горещо кафе и току що изпечени, ароматни кифлички. Тогава забелязах колко красива беше тя.

-Как се казваш? – попитах я аз.

-Кристин. -гласът ѝ беше нежен като самата нея.

Целия ден прекарах на плажа. Когато се върнах привечер в хотела видях Кристин в градината да си играе с малкото черно котенце. Почти същото, като това, което бях блъснал с колата. Явно, че аз бях единствения гост на хотела.

Мебелите бяха от викторианската епоха и това го правеше да изглежда като декор на исторически филм. По стените висяха големи картини с масивни рамки. Внезапно замръзнах, защото от платното на една от картините ме гледаше собственото ми лице и усещането беше леко вледеняващо и странно. На бюрото, където обикновено стоеше Кристин имаше красива музикална кутийка. Влязох в стаята си. Тишината сякаш се усещаше във въздуха. Отдавна не бях се чувствал така. Явно стресът напоследък ми беше дошъл в повече. Отново заспах и изведнъж пред мен се появи красивото лице на Кристин и тя прошепна: ”Моля те Марк! Помогни ми !” Събудих се облян в студена пот. Усещах как нещо тежи на гърдите ми и докато се чудех дали не получавам сърдечна криза, видях черното коте, което изсъска и скочи през отворения прозорец .Тънката завеса трептеше, като че ли някой току що я беше дръпнал. Надникнах в коридора. Чух съвсем близо до себе си гласа на Кристин: ”Помогни ми Марк! Моля те!”

-Кристин, къде си? закрещях аз и хукнах към плажа. В далечината видях фигура на жена.

Когато отворих очите си видях белите престилки на медиците. Задушавах се!

-Докторе,той се събужда. -една ръка отново натисна маската към лицето ми.

-Къде съм?

-Имате късмет, че сте жив! В болницата сте.

-Къде е Кристин?

-Не знам за каква Кристин говорите? Намерили са ви в морето двама рибари.

-Той е в шок!

След няколко дни вече можех да се разходя сам в района на болницата. Седнах на една пейка до непознат човек, който четеше вестник. За моя най-голяма изненада на първата страница на вестника видях снимката си и дълга статия под нея. Там пишеше, че се издирва Марк Ричарс, изчезнал безследно преди един месец. Бях съвсем объркан.

Хукнах, там където бях сигурен, че се намира хотела. Но там нямаше нищо! Видях мъж и жена, които се разхождаха по морския бряг и ги попитах за него.
-Ние живеем тук от 50 години. Тук няма такъв хотел. Не познаваме и Кристин!

Бях съкрушен. Помислих, че полудявам. Хотела беше точно на същото място, на което стоях, но от него нямаше и следа. Тръгнах бавно към болницата. Внезапно се озовах пред малък, антикварен магазин.

-Нещо конкретно ли ви интересува?-попита продавача, като ме гледаше изпитателно над очилата си.

Тогава видях музикалната кутия на бюрото му. Беше същата кутия с танцуващата балерина. Обърнах кутията и на дъното ѝ с изтъркан надпис пишеше: ”Кристин.”

-Откъде имате тази кутия? Тя е на Кристин от хотел „Оазис”?

Продавача свали очилата си отглавата, извади една цигара, подаде и на мен, и ми посочи стола срещу бюрото си.

После прочисти гласът си и попита:

-Какво знаете за Хотел „Оазис”?

-Боже, най-накрая някой да ми повярва! Аз бях отседнал в този хотел. Дойдох преди няколко дни с годеницата си, но тя не хареса хотела и си тръгна. Видях собственичката на хотела. Казва се Кристин. Истинска красавица. Тази кутия беше нейна. Но сега няма и следа оттози хотел…? Не знам какво да мисля…..!!!?

-Добре ли сте..?!

-Да, добре съм! Но искам да разбера какво става тук ???

-Вижте сега….

-Марк..

-Да, вижте сега Марк,този хотел е бил тук преди 150 години. Бил е собственост на Сър Уилямс. Наистина е имал дъщеря Кристин. Била е много красива. Влюбила се е в младеж, който баща ѝ не одобрявал. Те решили да избягат, но бащата ги издебнал и ги убил. По късно хотела изгорял при пожар, заедно с него.

Преди да изляза от магазина реших да задам още един въпрос:

-Знаете ли, как се е казвал младежа, който Кристин е обичала?

-Маркус! Това е било името му.

После ме изгледа многозначително. Взе музикалната кутия с балерината и я сложи в ръцете ми.

-Вземи я Марк! Може би тя иска кутията да остане в теб…!