Хроники на Нав

1.

Подозренията ми, че ятото гарвани, което ме изнесе от покоите, има дробно съзнание, се потвърди. Летящите отзад волю-неволю надникнаха под сарафана ми, видяха мъжкия панталон и се задавиха от възмущение, а в същия момент тези, които държаха ръкавите ми в клюновете си, също се закашляха и едва не ме изпуснаха по средата на поредното поле от кости. После ме стовариха пред високите порти на базалтов замък и без да ми дадат достатъчно време да огледам разкошните масивни контрафорси, взеха, че се уплътниха в слаб мъж с остри черти и черна коса. По-нелепи от… чипия му нос бяха само лъчезарната усмивка и логореята.

Приветствената му реч надвика и скърцането на подемния мост, и отварянето на вратите /да намеря време да разгледам механизма им – интересна комбинация от вълшебство и чиста механика/ и ме преследва по безкрайната вита стълба до върха на кулата. И всички тези възклицания, комплименти и възторжени характеристики на външния ми вид и интелектуални способности се вместваха в лаконичното: „Не бой се, няма да те ям“. Не че имах подобни опасения, но ми се щеше да бях получила по-ясен отговор на въпроса „защо?“.

Разбрах, че това е предназначената за мен стая, тръшнах вратата в лицето му и от прищипване на носа го спаси само отсъствието на последния. Леглото беше прекалено меко, затова смъкнах най-горния дюшек на пода и заспах бързо под пресипналото цвилене на непознато добиче на три гласа. През нощта някой упорито дрънча с вериги и шепна над ухото ми, но безсънните нощи около завършването на дисертацията ми си казваха думата. Замерих с обувка непознатия, покрих си главата с възглавницата и продължих да спя.

2.

За закуска получих закуска и обилните душевни терзания на похитителя си по повод лошия ми апетит. Информацията, че той е Кашчей Безсмъртни ме заинтересува само в частта за безсмъртието, и то заради дължината на теломерите му. После се сетих за разпадането му на гарвани и обратния процес и се натъжих. На теломери тук и не миришеше. Пак тази антинаучна ретроградна концепция за вълшебството! Ще се получи като с живата вода и говорещите представители на сладководната фауна. Уф.

От унинието и обилните увещания да изям нещо повече от овесената каша и шепа малини ме спаси появата на онзи с веригите – оказа се дух, призрак или привидение. /Да уточня терминологията и евентуалната разлика между трите. По възможност да проверя оказва ли визуално-акустичното му присъствие влияние върху физически обекти, а и те върху него. Той не каза нищо за обувката – или не съм го уцелила, или той по принцип не може да бъде уцелен/.

Още по-интересна се оказа малформацията на Змей Горянин. Едва ли теорията за сиамски тризнаци ще намери потвърждение при една рептилия, която се е излюпила от яйце. Интересно е все пак колко голямо е било яйцето, защото влечугото зае с трите си глави перваза на прозореца и с голяма неохота отмести едната, за да ми позволи да видя останалата част от анатомията му. Две задни мощни лапи, две закърнели предни, които кърши много артистично, две крила с прекалено малка подемна сила за туловището му. Вероятно пак магия! Но пък може да успея да изуча огнедишането – около него мирише на блатен газ и Кашчей не позволи да го доближа с открит огън.

Прекарах остатъка от деня в стаята си, опитвайки се да изчисля географската ширина по височината на слънцето, но триглавото влечуго кацна на терасата и изкърти пръчката, с която мерех сянката, в порива си за социализиране. Съгласи се да ме остави сама едва когато го замерих с подноса сладкиши /улови ги всички във въздуха, явно крилете му са само за маневриране, а лети на непознат принцип/. Призракът се появи в компанията на още десетина като него, а Кашчей обеща да обеси готвача, защото не съм харесала сладкишите му. Прочетох му лекция за вредата от бързите захари. Не знам дали разбра нещо, защото през цялото време ме гледа с възторжено умиление. Защо всички тук са толкова общителни?! Досадно е.

3.

Днес похитителят ми ме заплаши за първи път. С бал в моя чест. Когато изфучах и се затворих в стаята, усили натиска с ужасяващото обещание да доведе в стаята ми шивачка с коприни и брокати, за да ми ушиела рокля. Това не е леговище на световното зло, а градски панаир!

Реших, че плачът ще е контрапродуктивен, напъхах в ръцете на Кашчей сарафана си, за да не ме тормозят с вземане на мерки, останах по риза и панталон и тръгнах да обикалям замъка.

Намерих библиотеката. До края на деня не стигнах до последните рафтове. Когато се стъмни ме локализираха духовете, включиха вътрешна луминисценция с неизвестен механизъм и ме изведоха от този лабиринт. Утре пак ще се загубя. Ще се наложи да оставя Кашчей да живее – някои от книгите са първи издания и ще ми трябва преводач.

4.

Плановете ми за сериозен разговор с Кашчей се провалиха – по време на закуска довтаса Иван Глу… царският син. След като мина през гостоприемно отворената порта, реши все пак да покаже юнашка сила, сби се с Горянин, получи удар с опашка по шлема, а след като се съвзе, реши да щурмува замъка, но обърна картата наопаки и се наложи духовете да го ловят из мазето. Не бих отделила внимание на този казус, ако не бяха дивите му вопли, от които духовете се стараеха да не изостават. Кашчей наблюдаваше преследването в сребърна паничка, потриваше ръце и от време на време премлясваше звучно. Явно го определяше като годен за консумация.

Гастрономичните пристрастия на домакина не ме интересуваха, затова се барикадирах в библиотеката. Но дори тук достигаха първо крясъците на моя спасител, после пиянското му бръщолевене, а накрая и мръсните песни, на които дори гуслата самовирка отказа да акомпанира и се появи на бюрото пред мен, звъняща от негодувание.

Тайният трактат за Чернобог се оказа толкова новаторски, че изгубих представа за времето. Обядът ми го донесе олюляващият се Кашчей, пробва да ме заплаши отново с някакво празненство, а когато му се озъбих, подпря брадичка на ръката си и дълго и умилно ме гледа, оплаквайки се от самотата си. После с писъци се събуди Иванушка и Кашчей си намери жертва за жалби и развлечения.

5.

Изпратих по Иван писмо до баща ми и точно когато се надявах най-сетне да си дочета трактата, пред замъка паркира Баба Яга и се зае да пресажда Аленото цвете под прозорците на библиотеката. Яга псуваше, цветето пищеше и кълнеше като каруцар, че тук почвата била неподходяща. Нормално, често валяха сажди, вероятно алкалността беше висока.

Заплахата от отсичане на главата и личната ми липса на обаяние правят чудеса – готвачът, почти доброволно ми даде делва прокиснало вино и кофа зелева саламура. Китката се мирна, но вредната бабичка ме обвини, че искам да й открадна съпруга. Препоръчах й да живее с него и да си му стяга нашийника, че да не краде женоря оттук-оттам. Оказа се, че тя е пазителка на прехода между световете и е длъжна да си стои на работното място, а сега заради мен постоянно щъкали желаещи то ли да ме спасяват, то ли да откъснат Аленото цвете…

Извиних й се, после размислих и пак й се извиних заради нежеланието да си тръгвам. При такава библиотека!

Пихме чай и горестно мълчахме в гордо съгласие, че древно зло, мечтаещо за игри, развлечения и забави е два пъти по-кошмарно от конвенционалното такова.

Дойде Кашчей под ръка с махмурлука си, обвини жена си в несъответствие със заеманата длъжност, обиди кемпера й и движимата собственост с нежна нервна организация го погна около замъка. От удавяне в рова и двамата ги спаси Змей Горянин, но подозирам, че популацията на крокодилите там значително намаля. Мога ли да трактувам вкусовете му като канибализъм? Вероятно не, тогава и хората не би трябвало да ядем бозайници. Отново посърнах. Стъмваше се, а не ме бяха оставили да си дочета.

6.

Събудих се в зорите. До леглото ми седеше Кашчей, гледаше ме жално, а разбрал, че съм будна, отново се опита да ме стресне с предложение за езда, игра на шах или лапта. Склоних за шаха и дори щях да се насладя на играта, ако той не напираше да ми разказва избрани епизоди от безкрайното си съществуване.

Изведнъж зад прозореца всичко засия в червено. Точно реших, че ще мога да наблюдавам местно апокалиптично явление от първия ред, когато запищя цветето. Било цъфнало! Това не беше точно апокалиптично, но достатъчно рядко явление, та отидохме да видим.

Неблагодарен народ са това алените цветя! Като ме видя, се заоплаква, че от виното го болял плодникът, а тичинките му бучели! Но за миризмата се съгласих с него. Не може символът на вечната чиста любов да мирише на хрян, чесън и зеле – като мезе за самогон.

От тази лудница ми писваше, затова си спомних за добрата стара дипломация и постигнах споразумение с всички заинтересувани страни:

Всеки ден ще удовлетворявам жаждата за общуване на Кашчей с партия шах, а той ще ми помага при превода на някои от най-древните книги. Искането ми той да състави речник бе отхвърлено /пустият му екстроверт се досещаше, че тогава необходимостта от него ще отпадне/.

Баба Яга ще се прибира в замъка в края на седмицата и ще оставя къщичката си на кокоши крака обърната с гръб към света на живите, така че никой да не може да премине в Нав.

Цветето ще бъде постоянно торено със сяра, а ако и тя повлияе зле на аромата му, ще се обърнем към Сивка-Бурка за естествена тор, колкото и да се дърпа!