Из спомените на една жена

Най-хубавата част от убийството, когато си жена, несъмнено е постморталната ерекция. Веднъж почти ме хванаха докато чаках кръвта да достигне пениса му, но си заслужаваше. Рядко се срещат такива размери. За щастие тогава бяхме в гориста местност и успях да се скрия в храстите, когато минаваше онази стара жена. Едва ли ме е видяла, но първоначално ме стресна, няма да лъжа.

Помня първия път, когато правих секс по свое желание. Бях на 14. Прибрах се малко по-рано от обикновено, но вкъщи нямаше никого. Обадих се на мама, а тя с треперещ глас едвам промълви името на болницата. Помислих си „Това е твоят шанс, не го пропускай!“ и веднага тръгнах натам. Мисля , че всеки на мое място би искал да пробва, но аз съм от малкото, които дръзват да опитат. Знаех какво прави Виаграта на мъжете, знаех и че дядо се е сдобил с такава. Единствено не предполагах, че ще получи инфаркт толкова бързо. Вероятно може да се каже, че имах късмет. Наистина много исках да опитам с някого, който не се движи толкова и не може да ме нарани. Щом стигнах болницата, веднага открих нашите. Всички бяха тъжни, но аз нямах търпение да ме пуснат в стаята. Наложи се да почакам малко. Сестрата най-сетне излезе и каза, че може да влезем един по един при дядо. Първа проявих желание и естествено ме пуснаха. Той беше в безсъзнание и си личеше, че лекарството още му действа. Без да губя повече време внимателно се качих на леглото и се възползвах от ситуацията. Хареса ми. Определено не беше както си го представях, но го отдавам на факта, че бе доста стар. Нямам представа дали е усетил. Той почина няколко дни по-късно, а така и не дойде в съзнание за това време.

Минаха доста години от тогава. Разводът на нашите малко преди да завърша не ми се отрази добре. Беше ми трудно и да свикна с новия живот далеч от родния дом, когато се записах в университета. Попаднах на готина компания – излизахме, забавлявахме се, но и учихме заедно. Някак успявах да балансирам всичко. Последната година преди да завърша се запознах с един мъж. Веднага си допаднахме и всичко тръгна много бързо между нас. Скоро след дипломирането се оженихме и ни се родиха две прекрасни момиченца. Бях лудо влюбена и ми отне време да забележа лъжите му. Не знам дали друг на мое място би могъл да прости, но аз не успях. Любовта на живота ми, мъжът на мечтите ми, опората, на която разчитах…….се оказа педофил. Как можа да посегне на собствените си деца?! Не го разбирам, не разбирах и баща си, когато бях малка. Щом научих как е травмирал дъщерите ни, спомените от миналото ме връхлетяха. Исках да отмъстя за тях и за себе си. Не можех повече да чакам кармата. Наложи се да взема нещата в свои ръце и ето, че и двамата провиснаха близо един до друг на дървото. Не съжалявам за нищо. Беше трудно да ги обеся, особено тате като по-едър, но той винаги е казвал, че съм упорито момиче, така е. Изчаках постморталната ерекция и се възползвах от телата им без капка останала любов. Дълго се чудех какво да правя с труповете. Накрая реших да ги оставя на произвола на съдбата. Два дни по-късно нямаше и следа от тях. Вероятно вълци се бяха погрижили.

Не съжалявам за действията си и определено не съм луда. Не аз започнах всичко това, а баща ми. Все повтаряше, че съм нищожество и не ставам за нищо. Може би просто е виждал твърде много от себе си в мен. Мама така и никога не ме защити, а се надявах поне да опита. За Бога, кой родител оставя детето си да бъде изнасилвано редовно?! Моите деца отдавна порастнаха и заживяха сами. Погрижих се да ги отгледам с любовта, която аз не получих. Сега, като са вече големи, реших, че мога спокойно да се отдам на развратен живот отново, а и без друго не ми остава още много. Исках поне да има смисъл, да правя нещо полезно и за хората. Мислих дълго с какво да се занимавам и се сетих за дядо. Не ми хрумна нищо по-добро от това да убивам педофили, с чиито тела да задоволявам сексуалните си нужди. Печеля аз, печели и обществото. А и нали от малка така свикнах….явно това е моето призвание.