Майчинската група

Ние, българите, имаме склонност да фаворизираме радикални партии, но кой да предположи, че „Коалиция 24-ти май“ ще се окаже чак толкова радикална. След дълги години на неуспешни правителства, в Коалицията видяхме спасителя, който бабите ни бяха видели в Национално движение Симеон Втори, а майките ни – в Продължаваме промяната. И така, на парламентарните изборите през 2042 г. ги предпочетохме с категорично мнозинство. Промените не закъсняха: националният празник бе преместен на 24-ти май; българският правопис се спазваше с педантична точност и често незнанието му се наказваше с физическа сила; всички социални мрежи бяха забранени, защото водеха до деградация на писмеността. Едно нещо обаче остана – майчинските групи. Обикновено те бяха локални и сбирките се провеждаха в читалищата на населените места, но веднъж седмично имаше събрания в областния град. Това бяха кървави събития, които се състояха на стадиона и често имаше участници, които не успяваха да се приберат, а тези, които се прибираха, го правеха куцайки, лазейки или направо на носилки. Тази седмица треперех от страх, защото локалната ни група в село бе избрала мен за представител. Бях виждала учителки по български да се прибират насинени и с избити зъби, а моето поколение бе учило правописа основно от спел-чека на телефоните си. Но имахме много важен въпрос, нямаше как да откажа да отида.

Уреченият ден беше мрачен, в унисон с настроението ми. Стадионът бе заграден със здрава мрежа, увенчана с бодлива тел. На пропускателния пункт висеше табела „Седмична сбирка на Мамите на Ямбол“. До табелата стоеше заплашително едра майка, чиито мощни бицепси издуваха навитите й ръкави. Понечих да вляза, но силната й хватка ме спря.

– Ти, къде така? Не можеш да влезеш, без да си прочела правилата! – изгърмя гробовният й глас, при което тикна в лицето ми дипляна, изписана с главни букви.

ПРАВИЛА НА ГРУПА МАМИТЕ НА ЯМБОЛ

1. ПИШИ ПРАВИЛНО!

2. ВСЯКА ПРАВОПИСНА ГРЕШКА СЕ НАКАЗВА!

3. НАСИЛИЕТО Е РАЗРЕШЕНО, КОГАТО Е ОПРАВДАНО!

4. ОТНАСЯЙТЕ СЕ С УВАЖЕНИЕ КЪМ ДРУГИТЕ ЧЛЕНОВЕ НА ГРУПАТА!

5. ВСЯКО НЕСПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛАТА СЕ НАКАЗВА ОТ АМИН!

– Съгласяваш ли се с правилата? – прогърмя гласът на бойната мадама.

– Съгласявам се – смънках аз.

– Носиш ли оръжие?

– Не! – отговорих хем обидено, хем недоумяващо.

– Ами избери си, това са одобрените оръжия за новаци в групата – избоботи тя и отвори куфар, който стоеше на малка масичка пред нея.

В куфара се мъдреха чукове за пържоли, точилки, чугунени тигани и една бейзболна бухалка. След кратък размисъл избрах бухалката. Грубата дама кимна одобрително и ми подаде картон с размер А3 и маркер. Преминах загражденията, намерих си подходящо място до една масичка с листи и маркери и написах въпросът, който вълнуваше всички в локалната ни майчинска група:

ЗДРАВЕЙ ТЕ, КОГА ЩЕ ПРЕВЕДАТ ДЕЦКИТЕ ОТ НОЙ?

Опънах ръце на главата си, стискайки табелата със заветния въпрос и нетърпеливо зачаках някой да се отзове.

Крошето ме изненада отляво. Като на забавен каданс, видях как един кътник изхвърча от устата ми. Докато се опомня, авторката на удара бръкна в устата ми и с изцапания си с кръв пръст нарисува дъгичка между ЗДРАВЕЙ и ТЕ. „Пише се слято!“, просъска злобно тя.

Изправих се и отново вдигнах табелата си с надеждата да не съм допуснала друга правописна грешка. Към мен се приближи руса дребна жена, която изглеждаше дружелюбна. Спря се, събу едната си обувка и я остави на масичката пред мен, след което отмина нататък. Това бе еквивалент на точка като коментар в социалните мрежи и означаваше, че се интересува от темата. Зададоха се още две майки, също с прибрани оръжия, взеха по един лист А4 от купчинката пред мен, написаха СЛЕДЯ и застанаха наблизо.

Видях няколко жени със забодени на ревера значки „Топ фен“ да ме гледат укорително и да си шушукат. Не след дълго се върнаха с подкрепление. Две от тях ме хванаха за ръцете и извика китките ми напред, а трета натисна раменете ми, така че да падна на колене. Мигновено събралата се тълпа се разтвори и от нея се показаха две красавици със големи значки във формата на шерифска звезда, на които пишете „Админ“. Двете носеха по един нажежен остен за жигосване и безмилостно ги натиснаха в китките ми. Кожата ми зацвърча и завих от болка. С полузатвореното си ляво око, видях, че на едната ми ръка пишеше ДЕТСКИ, а на другата НОИ. Преглътнах ритуала и вдигнат табелата отново.

Пълна възрастна жена се спря пред мен, огледа въпроса ми, присви злобно очи и написа: ПРОВЕРИ СИ БАНКОВАТА СМЕТКА! Вероятно бе служителка от НОИ.

– Проверих я! – отвърнах и я изгърмях с бухалката.

След още няколко часа взаимни нападки, излизах щастлива от загражденията, стискайки листче, на което бе написано: ВТОРНИКЪТ СЛЕД 24-ТИ МАЙ. Бях жива и имах отговор – това бе най-голямото постижение в локалната ни група.