Последната почивка

Почивката ни в Китен вървеше прекрасно. Всяка вечер правехме страхотен секс, през деня на плажа пиехме коктейли и четяхме. Но тази нощ нещо се обърка.

– Шморци, ще отидеш ли да вземеш лед за бялото ми вино? – помоли ме тя.

Набързо облякох един по марков потник и светло зелени шорти, след което се запътих към бара на хотела.

Пред асансьора чакаха няколко хлапетии и аз тръгнах по стълбите. Някакви си десет етажа. Нищо работа за четиридесет и пет годишен чиновник. Шкембето ми се люшкаше надолу по стълбите, когато два етажа по-надолу видях как хора викаха от ужас и бягаха по стълбите пред мен. Какво ставаше? Пожар? Може би?

Изчаках още няколко човека и спрях едни възрастни хора.

– Какво става, защо бягате? – попитах любезно.

– БЯГАЙ, БЯГАЙ… някакво желирано нещо, което смазва всичко, всички…

БЯГАЙ, БЯГАЙ… – Провикна се дядото. Аз не му повярва и тръгнах по коридора. Но го видях! Срещу мен бавно мачкаше всичко едно огромно желе. Зелено и безформено просто мачкаше всичко по пътя си. Помислих си, жена ми е сама горе. И тръгнах обратно по стълбите към нея. За сто и тридесет килограмовото ми тяло тези два етажа бяха изпитание. Почна да се стича вода от мен.

Когато се качих, загубих дар слово, жена ми лежеше чисто гола с разкрачени крака срещу вратата на стаята.

– А,ъъ ох, ах…аааа Шморцличке…

– Да, Шморци? Топло ли ти стана? Ела се охлади – Тя леко се надигна и облиза устни палаво.

– Хм, да… Определено ме надър…, ме изненада приятно.

Но нямаше време за секс! За това извиках:

– Трябва да вървим!

– Къде Шморци, ние сме на почивка.

– Ъъ, да. – Ръката и докосна това между краката ѝ.

– Трябва да се облечеш! – Успях да кажа, запъхтян и възбуден от гледката. – Някакво желе мачка хора наред. – Само като се чух сам не си повярвах. Желе мачка хора? Лудост!

– Ти.., сериозно ли? Това ли измисли? Кажи че оная ти работа днес иска почивка.

Че те боли глава. Ама „желе“ да мачка хора в хотел?

Тя стана и облече една дълга тениска и отиде в банята.

– Шморцличке сериозен съм, всички бягат навън.

Показах се на терасата, нищо не се виждаше, осветлението на сградите около нас бе изгасено. Нямаше и улично осветление.

– Скъпа трябва да вървим… Сериозно…

– Да бе, да Шморци…- каза с пълна уста от банята. След което силно изпищя. – Помощ…

Аз изтичах и погледнах в банята.

– Ха-ха-ха, желе излиза от канала… – Присмя ми се тя и прибра пастата за зъби.

– Трябва да вървим, наистина. – Опитах аз още по-сериозно. – В района даже тока е спрял. Желето идва…

– Идва нещо между краката ти! – Каза тя минавайки покрай мен и погали достойнството ми. Не издържах и я сграбчих. Обърнах я повдигайки тениската ѝ. Нежно проникнах в нея подпирайки я на стената в коридора. Тя блажено изстена. Толкова много я желаех, че забравих за желето и опасността. Но желето дойде без да чука. От банята се разхвърчаха тухли и оранжева пушилка. Една тухла ме удари в гърба, а аз не можах да си го извадя. Божичко заклещихме се като кучета. А жена ми запищя вече наистина и тръгна към спалнята влачейки ме с нея, но веднага паднахме. Аз не бях успял да си сваля панталоните. Само ги бях смъкнал надолу. Болката бе неописуема, а жена ми се опитваше да ми го откъсне в опита си да избяга от бавно придвижващото се гнусно зелено желе. То смазваше стената на банята и вече се стичаше през врата ѝ. Почнах успокоително да говоря на жена си, за да си извадя пишката. Но тя крещеше и се дърпаше като обезумяла. Може би беше обезумяла от шока! Но аз умирах от болка. Притиснах я силно към себе си.

– Миличко спокойно. – Шепнех нежно в ухото ѝ. – Успокой се, моля те. Иначе ще умрем. Трябва да си го извадя…Боли!

Дали ме чу не знам! Но някак се освободихме. Бързо обух шортите си. Грабнах първите дамски шорти, които видях в гардероба на жена ми. Тя се бе свила до стената и трепереше от страх. Очите ѝ бяха пълни със сълзи. Аз и подадох шортите, тя ме погледна и извика със злоба:

– Идва огромно желе и ти ми взе точно тези шорти? А бельо?

Не знаех какво да кажа. Гледам желето вече се стича в стаята. Отварям гардероба, а тя ми сочи един дънков панталон. Бързо и го хвърлям, подавам ѝ черни бикини, тя се обува и изкрещява:

– Дай ми черния сутиен и черната тениска на „Скорпиънс“… – аз погледнах отново към желето. То нахлуваше бавно но сигурно. После се обърнах към жена ми, която извадила грим и червило и се гримираше пред огледалото. Не разбирах, до преди миг се бе свила на кълбо от страх, а сега мисли как изглежда – „ЖЕНИ!“

Навлече дрехите без да спира с гримирането.

– Готова ли си вече? – А тя се огледа за последно пред огледалото, провери лака си и кимна, а желето усилено нахлуваше в стаята и тя изпадна в паника отново:

– Трябва да бягаме..?

Аз я хванах за ръката и излязохме на балкона. От там прескочихме бързо преградата между терасите със съседния апартамент и аз изритах с все сила врата. Тя поддаде и ние нахлухме в съседния апартамент. От там някакъв чичак и две голи момичета на около осемнадесет – двадесет започнаха да крещят нещо. Изгледах чичака злобно, и преминахме през стаята излизайки в коридора. Желето вече ни настигаше, като смазваше стените. В този миг в хотела спря тока. Миг тишина! След което силен крясък и пищенето се възобнови. Тръгнахме след бягащите по стълбите. Но в един момент бягащите пред нас почнаха да се връщат нагоре. Желето бе превзело долните етажи. Погледнах през прозореца, навън всичко бе в желе. То бе превзело целия Китен. Дръпнах в страни моята сладка Шморцичка и я целунах страстно.

– Ей, днес ще умрем, само с целувка ли ще мина?

Беше права. Хората около нас бягаха безсмислено ту надолу, ту нагоре, а ние се любехме… Желето… Плак, плос, плук…