В малкото градче Писменово, 24 май наподобява повече на свещен ритуал, отколкото на празник.
Всяка година жителите се събират на централния площад, за да отдадат почит на светите братя Кирил и Методий и да припомнят на съседите си от Македония, че не са техни сънародници.
Тази година нещата взеха неочакван обрат и главният библиотекар, г-жа Пергамент, беше решила да направи нещо по-различно.
Вместо традиционния панаир на книгата, тя организира “Погребение на непрочетените книги”.
Всеки жител трябваше да донесе четиво, което никога не е успял да прочете. Събраха ги в огромен ковчег, който трябваше да погребат под старата върба до библиотеката.
Идеята беше приета със смесени чувства. Някои се смяха, други се чудеха дали това не е нов вид жертвоприношение.
Но когато дойде денят на погребението, всички бяха там – с книги под мишница и любопитство в очите.
Церемонията започна с тържествен марш, воден от училищния духов оркестър.
Г-жа Пергамент, облечена в черно и с воал на лицето произнесе реч за важността на четенето и за трагедията на забравените страници. След това, с помощта на двама силни гробари, ковчегът беше спуснат в земята.
Точно саркофагът изчезна в дълбочината и някой от тълпата извика:
-Чакайте, аз не съм прочел ‘Война и мир’!
Всички се засмяха, но смехът им замря, когато се появи младеж с лопата в ръка и заяви, че е дошъл да изкопае Иван Вазов, защото е забравил, че има контролно по него утре.
Следващите часове бяха хаос. Хората започнаха да искат обратно своите книги, а г-жа Пергамент се опитваше да ги убеди, че това е само символичен акт.
Но когато кметът се опита да изкопае своето копие на “50 нюанса сиво”, стана ясно, че празникът на писмеността се е превърнал в комедия на грешките.
В края на деня, ковчегът беше изваден, книгите раздадени обратно на хората, а г-жа Пергамент обеща, че следващата година градчето ще се върне към старите традиции.
24 май в Писменово остана в историята като деня, в който книгите бяха погребани….и възкресени.