Сделка с Дявола

Обичате ли хазарт? Да? Чудесно! Няма да повярвате къде се намирам в момента! Макао, Лос Анджелес и Сингапур дишат прахта на най-големия хазартен център няколко измерения надолу под нашето! Намирам се в Ада! Но нека ви разкажа как попаднах тук!

Този подземен свят, потопен в жестоки вечни мъки и изпепеляващи пламъци, е като руска рулетка за новопристигналите погубени души. Пред мен, на дълга застлана с черна ликра маса, сред адски изпарения на сяра и сулфур, са се опънали четири рогати, от грозни, по-грозни дяволи и ми се смеят лаконично. Аз, грешникът, треперя в тънката си риза, в която се бях приземил пред тях току-що. Някъде в далечината кънтят нечовешки викове. Задникът ме боли натъртен от падането и не мога да затворя зяпналата си от изумление уста, защото се опитвам да разбера що за място е това, в което съм попаднал.

Отворих уста, а-ха да кажа нещо, и най-старшият явно разбра, че съм се окопитил, защото скочи от мястото си и махна с ръка.

– Добре дошъл в „Сделка с Дявола!“ – прогърмя гласът му и аз потреперих от нотките на ужас, които запълзяха по студената ми и внезапно оросена с пот кожа. Два чифта остри зъби блеснаха в зловеща усмивка когато рогатият продължи. –Как се казваш, грешнико?

– Йордан. – смотолевих.

– Йордан ли? – сепна се онзи и се обърна към другите трима, които внезапно бяха наострили косматите си уши. – Нали имахме уговорка да не включваме като играч кръстника на божия син?

– Аз ъ-ъ-ъ…не съм онзи, – надигнах тъничък глас и погледите на всички се впиха в мен. – казвам се Йордан, но съм от България.

– О, българин… – обърна се към мен говорителят и поглади успокоен козята си брадичка. Червените му очи тлееха с адски огън, около рогата измежду проскубаната коса прескачаха едри въшки. Беше наистина отвратителен на вид, подобно на останалите на масата. – Вашето племе е много издържливо, трудно мре. Но, ще те видим! Днес ти се падна редкият шанс да направиш нещо изключително! Знаеш ли къде си попаднал?…

– Ъ-ъ-ъ, в Ада? – запецнах аз и се заоглеждах.

Много ясно, че бях в преизподнята, що за въпрос? Над главите ни непрестанно се сипеше пепел, и аз насила се спрях да мисля за това дали не беше пепел от живогорящи хора в котлите. През пресните двадесет години от живота си бях извършил честни, но и нечестни дела, но…явно, че вторите бяха надделели над първите, иначе нямаше да съм тук. Последното нещо, което помня преди да ритна камбаната бе, че се забих с BMW-то си в колата на един от известен български радиоводещ, докато изчакваше на червен светофар. Сигурно заслужавах да ида в Пъкъла заради това си деяние. Само че защо бях на комисия пред четирима дяволи, и що за формат беше това? Да не би това да бе нещо от сорта на „Сделка или не“? Стържещият глас пак прекъсна мислите ми.

– Ти, Йордане от България, си попаднал в риалити формата „Сделка с Дявола!“ Работата тук в Пъ́клето е доста монотонна – регистрация на новопристигналите, разпределение на наказанията, наздирателство… Аз и колегите ми решихме да направим нещо, което и самият Бог не е правил! Това е последна възможност да откупиш жалката си човешка свобода като участваш в поредица от изпитания на грешната си душа! Аз съм демонът Велзеву́л, водещият на предаването, а това са моите колеги съдиите Асмоде́й, Астаро́т и Велиа́р! – и посочи тримата рогати зад него. – Излъчваме на живо по целия подземен свят, а ни гледа самият Сатана! – при тези думи Велзевул направи кратък реверанс към огромно напукано обсидианово огледало, висящо на една от стените зад мен, и впи огнения си взор в треперещата ми душа. – Готов ли си да приемеш предизвикателството? Ще се опиташ ли да се спасиш?

Иска ли питане, предлагаше ми се възможност да се върна обратно на земята, щях ли да откажа?!

– Д-д-а! – изпелтечих пак аз.

Твоето участие започва веднага! – извика демонът Велзевул с широка усмивка, пламъци изригваха от очите му. – За да се спасиш от геената, ти трябва да победиш в дяволските изпитания, измислени от най-коварните умове на Ада! Разбира се, ако си достатъчно смел…или достатъчно глупав! – и потри доволно ръце. – Нека първото изпитание започне сега!

При тези думи, демонът плясна с ръце, и аз се озовах в началото на неширок, но дълъг и добре осветен коридор. Демонският глас прокънтя навсякъде около мен.

– Първото предизвикателство е просто, – каза Велзевул с коварен тон. – Просто премини през Огледалния тунел, без да се счупиш…психически. Нямаш право да отместваш поглед!

Да премина по коридора! Добре. Това трябваше да бъде лесно. Пристъпих напред по килима и веднага разбрах що за изпитание бе това. Коридорът бе облицован с огледала, но не какви да е; в мига, в който си позволих да надникна в някое от тях, се видях размазан на пихтия на улицата: бях паднал от високо. Огледалото бе отразило един от най-дълбоките ми страхове – да падна от височина. Преглътнах порива да изкрещя от ужас при неприятната гледка. Направих няколко стъпки напред, обаче в следващото огледало се видях подпухнал и посинял да лежа на дъното на езеро. Без да искам стиснах очи, гледката бе твърде потресаваща. Неприятен кикот избухна от всички страни около мен, все едно целият Ад ми се смееше. Тунелът избледня и аз се намерих отново на каменния под пред масата на четиримата офицери на Ада.

– Йордане от България,– наведе се към мен Велзевул и коварна усмивка проряза съсухрените му устни, – дисквалифициран си!

– Не! – изпротестирах аз, паникьосан, и погледът ми се плъзна към колегите му! – Моля ви!

– Не трябваше да затваряш очи! – заизправяха се един след друг дяволите и един от тях материализира светеща тънка жива верига в косматата си лапа. – Приготви се за екстракция!

Бях се провалил! Затреперих от страх. Преди да успея да кажа още нещо, за да измоля дяволската милост, тънката верига изсвистя във въздуха, опаса лек полукръг около мен и се впи в тялото ми със съскащ звук. Обля ме жестока болка, все едно бяха изляли кофа с гореща вода върху ми. Дяволът ме дръпна към себе си и заедно пропаднахме в кръговете на Ада.