Спасете стадото

Окото на Учителя се надвеси над тетрадката на Митко, седящ на последния чин.

– Липсва запетайка. Моля, проверете!

Ръката, държаща окото, прибра сегментите си в посока на учителския чин и нагнезди зрителния орган обратно в очната ябълка на металната глава. Жуженето на електронните тетрадки се прекъсваше единствено от нервното потропване на крайниците на учениците по излъскания мраморен под. Финалният изпит за присъединяване към стадото на Всемогъщия Пастир беше най-важният изпит в живота на ученика. Денят на изпита, двадесет и четвърти май, определяше бъдещето на учениците. Отличниците щяха да бъдат приети в стадото, където ще се радват на спокоен живот, обилна храна и разнообразни партньори през целия си живот. Останалите… никой не знаеше какво става с тях. Изчезваха безследно и никой, никога не чуваше имената им отново.

Всемогъщият Пастир наведе глава над клавиатурата и зададе параметрите на изпита:

“Спазващи правилата за правопис и пунктуация, логическа обосновка = присъединяване; малки грешки, запетайки, пълен/непълен член = чистилище; груби грешки, липса на логика в текста = райски ливади”.

Учителят погледна новозададените параметри и запрехвърля файловете през програма “Оценка”. Андреа – стадо. Митко – чистилище. Орхан – стадо. Велин – райски ливади. Лета – чистилище.

Андреа се настани в кошарата, застлана с прясно сено. Копитата ѝ нервно потропваха по златистото покривало на дървения под. Ох, дано изберат Орхан за първия ми опит за зачеване! Дългите му извити рога изпълваха фантазиите ѝ още от първата им среща в шести клас. Децата им щяха да наследят дългите руна на родителите си.

Митко изблея, когато вратата го избута към валяците с остриета. Вече виждаше краят на краткия си живот. Бзззззз… бзззз… бзззз. Ново побутване и се озова извън обхвата им. Кожата му усети охлузване, но той не посмя да помръдне от страх да не се притисне към резец от другата страна. Ново побутване. Бърз поглед в излъсканата ламарина, преди вратата да го
изстреля към окаляното заграждение, откри голото му тяло. Руното му липсваше!

Велин се огледа. Знаеше, че не се е справил на изпита. В главата му се нижеха картини, коя от коя по-ужасяващи, но гледката на зелената ливада го обърка. Явно имаше някаква грешка. Извърна муцуната си към интересна миризма, която се носеше откъм близката група дръвчета. В прошарената сянка под тях преживяха най-красивите овце, които беше виждал през живота си. Златистите им руна се къдреха под плахия повей на вятъра, а виметата им напираха изпод небрежно подвитите им крака.

Райски ливади, наистина!

Всемогъщият Пастир потри доволно ръце. Стадото ще създаде новото поколение и ще даде мляко. Онези в чистилището ще имат време да осъзнаят грешките си и ще допринесат с материал за облекло, а тези в райските ливади ще доведат новите вариации в генома. Кой знае, в следващите няколко поколения може би ще получи дори човек… Толкова му се щеше да разбере кой идиот от Мениджмънт беше объркал “спасете хората” със “спасете стадото”?

Сигурно някой Библо-фанатик.