Светло бъдеще

В малък апартамент в центъра на София младо момиче се събуди с прозявка, без да подозира, че от ъгъла я наблюдават съсредоточено чифт не съвсем котешки очи. Стана от леглото въздишайки и се насочи към банята. След 20 минути вече беше изтрила от себе си снощният грим, миризмата на цигари, пот, уиски и няколко мъжки тела и с подновена енергия седна пред тоалетката. Старателно нанесе пласт след пласт от безбройните разхвърляни шишенца. След още 30 минути от огледалото я гледаше друга жена. Днес е първият и работен ден като учителка, затова е заложила на небрежния грим, само основа, фон дьо тен, коректор, хайлайтър, руж, пудра, очна линия, спирала, смес от сенки в убити цветове и телесно червило. За щастие има достатъчно средства за редовна поддръжка на веждите, миглите и хиалуроновите си устни и не се налага да се занимава с тях. Избра една от по-семплите си рокли, с дължина до средата на бедрото, но подчертаваща новите и гърди. Все пак доста се потруди за тях. Изведнъж деликатно покашляне наруши тишината.

– Извинете, че Ви прекъсвам, но се боя че имам доста натоварен график.

– Кой, кой каза това?

Красивите и очи се разширяват от паника.

– Дълбоко съжалявам, ако съм Ви уплашил. Аз съм свети Петър, но разговарям с Вас чрез Вашата котка.

– Котката ми може да говори?

– Не, тя всъщност не може, просто действа като посредник – като видя празния и поглед, котката свети Петър поклати глава и просто каза – това не е от голямо значение. Изпратен съм тук с мисия и Вие Патрисия- Франческа Тотева бяхте избрана, за да спасите света.

– Аз, да спася света, но как. Винаги съм си мечтала за това. Да стана известна, навсякъде да говорят само за мен. Да бъда звезда като актрисите, плеймейтките или дори световно известните инфлуенсъри с милиони последователи. Ще направя всичко, само кажете какво.

– Всъщност начинът е сравнително прост – отговори котката свети Петър, игнорирайки трескавото и бъбрене – явявам Ви се тук по молба на братята Кирил и Методий, Паисий Хилендарски, Петър Берон, Иван Вазов и още много учители, будители и радетели за българската писменост и култура. Боя се, че нивото на грамотност е спаднало до такава степен, че всички те се въртят непрестанно в гробовете си. Това така да се каже бурно движение, създава центробежна сила, толкова голяма по размер, че влияе на въртенето на Земното ядро и се боим, че е възможно да обърне посоката му. Което от своя страна, би могло да доведе до апокалиптични явления.

Объркване и пълно недоумение струяха съвсем осезаемо от момичето, въпреки че пластичните операции бяха направили лицето и абсолютно неспособно да издава емоции. Котката свети Петър бързо разбра, че е безсмислено да обяснява повече подробности, затова премина към съществената част.

– Нека по-добре да Ви обясня за Вашата роля в цялата ситуация. Вие бяхте избрана, като млада учителка да опитате да ограмотите поне малко своите ученици. Ако Вие успеете да им предадете дори елементарни познания , душите на скъпите ни будители обещаха да намерят поне някакъв покой и да спрат това разрушение.

– Аз .. аз не разбирам какво да направя. Да ги заведа на кино ли?

– Предвидихме, че може да не Ви е съвсем ясно. Затова покойниците изготвиха списък с примери – изведнъж в ръцете на котката свети Петър се появиха чифт миниатюрни очилца и свитък. Като начало, писане изцяло на кирилица – това е от огромно значение. Втора точка – правилен правопис на някои прости, лесни думички, като например – не знам, детска, майчинство, сватба, отвертка, абитуриент и подобни, описани тук. Трета точка – базови произведения, с важно историческо и културно значение, които да бъдат научени и да се знае авторът им. Общо взето в този документ е записан основният необходим минимум. Моля Ви, прочетете го. От името на всички се надявам, че начинанието ни ще бъде успешно и с Вас няма да се видим в близко бъдеще.

С тези думи странната светлина в очите на котката изчезна и тя отново стана просто котка, но до нея прилежно сгънат стоеше свитъкът.

Патрисия – Франческа се взираше глупаво в котката. Тръсна глава, макар и с риск да развали прическата си и се зачуди колко ли питиета изпи снощи. След около час, прочела старателно списъка, стоеше пред устройството за виртуална реалност, готова да се пренесе във виртуалната учебна стая.

Аватарът ѝ се усмихна с новопридобита мъдрост на учениците и записа на виртуалната дъска:

– Здравей те оченици…….

И светът избухна.