Ваш’та мама

Извадки от архивите на деловодството на село Прън.

Докладът е записан от Сийка Георгиева, деловодител и секретар.

Същество на доклада: Дебати и събеседване относно отбелязването на 24 Май, денят на Славянската писменост и култура, в село Прън.

“Заседанието се отваря с първото предложение, което е повдигнато от Метин Немото. Той предлага на вниманието на присъстващите идеята за пъстро хоро на мегдана, като всеки се облича според предпочитанията. Внучките на баба Минка аплодират, но Георги от Долната мах’ла го опонира, запознавайки дискутиращите с манифеста на християнските ценности и посланието, което ще бъде предадено на идващите поколения, затова и смята, че е от особена важност всички да играят хорото в автентични български, съобразени с християнството, носии.

Немото се съгласява, като допълва възторжено, че хорото може да се води от предрешени в лъвове съселяни, с което би се възродил българският дух.

Предложението на Ачката Соца – всички да облекат ученически престилки и да развяват сини и червени връзки се отхвърля от внучките на баба Минка с освирквания. Ачката Соца сяда засрамен и плаче, а внучките дюдюкат.

Баба Минка, която не дочува, но е усетила настроението на внучките, скача на крака, проклина на автентичен местен диалект и вади стара кремаклийка, която насочва към прозореца и гърми с викове: ‘Язе цел живот у черквата съм се кланяла, ваш’та мама сатанисти. Нема ме карате да се пременям кат’ някоя долна уруспия.’ Внучките попържат на рода.

Баба Минка освен че не чува, и не вижда. Прозорецът се срутва с трясък, а отвън някой крещи. Заседаващите се струпват на камара пред зиналата дупка, само дедо Янко остава на място.
‘Оти не идеш да видиш кой вряка и ти бре, серсем’, дума му Стойка магазинерката, докато се катери на гърба на една от внучките на баба Минка за по-добър изглед.

‘Я съм непукист, дреме ми на умрелия.’

Дечо изпълзява от купчината. По долни гащи е и на мястото на дясното му ухо зее кървава дупка. В една ръка стиска нечия зъбна протеза. В друга – телефона си. Изкрещява ‘Немам обхват’, захвърля ченето обратно в телата и се втурва към тоалетната.

Баба Минка, с помощта на Внучките, се е покатерила най-горе на камарата, яхнала е раменете на Стойка Магазинерката, държи пушката и гърми към отсрещната слива:

‘Долу ръцете, твойта мама крадлива! Сливата ще ни брулиш, а? На оръжие, братя! Грабвайте телата!‘

Внучките я аплодират и веят сутиени, прашки и кюлоти, които са изнамерели измежду гърчещата се купчина съселяни. Една развява ухото на Дечо. Ачката Соца плаче, защото някаква внучка се е възползвала от суматохата и му е била две десни крошета за балансиране на вътрешния Дзен. Други внучки издърпват тялото на Кмета Кирилов и го мятат през прозореца.

Дедо Янко става и обявява на висок глас:

‘Дедовият се обажда, отивам до кенефа.’

Влиза в тоалетната, вади умрелия и пикае у дупката.

‘Как е, хвана ли обхвата?’, дума на Дечо, чиято глава стърчи от дупката.

Дечо държи телефона си високо.

‘Две чертички, дедо Янко.’ ‘Положителен.’ – Дедо Янко е доволен, тръска умрелия и напуска тоалетната.

В читалището всичко е спокойно. На една от масите лежи тяло, обвито във фолио. По столовете стоят и пъшкат ранени съселяни. Някой са голи, на други им липсват части от телата. Има кръв. Ачката Соца плаче, защото внучките на баба Минка са установили, че тялото, което намират под сливата, е чип и са го опаковали във фолио. Ачката се кълне, че това е репортер на вестник “Прънска дума”, който той е извикал, без знанието на присъстващите, за да отрази събитието. Внучките му бият по едно кроше и той млъква, но продължава да плаче. Някой предлага да се обадят на Министерството на отбраната и да уведомят за наличието на чип на българска земя, само че телефоните нямат обхват. Всички поглеждат към кенефа, а оттам се чува глас ‘Няма място в дупката, сори.’

‘Ко рече, твойта мама,’ вряска баба Минка, зарежда пушката и сега вече започва да гърми наред. Ачката Соца плаче.

Всички бягат, само дедо Янко остава на място.

‘А щяхме да имаме бебе’, отбелязва мъдро дедото, преди да умре.”

Край