Безплодна нощ
O B S C U R I A
В разядените от скръб часове
Празнувахме и пихме до забрава
Чукахме се на гроба ти в еуфория
Тази нощ гнилата трева знаеше, че си мъртъв
Преди ти да го разбереш
А аз – аз взех най-острия нож
За да срежа святата си плът
За да предложа на крал Молох
Капка от божествената киселина във вените си
Но ти бе този, който изгоря до пепел
Докато изтръгвах очите си
За да не гледам как тлееш
Докато разкъсвах гърлото си с дървен кръст
За да не дишам болката ти
Защото нощта не можеше да те спаси
Защото ножът не можеше да те спаси
Защото Молох не можеше да те спаси
От отровата
Изгаряща костите ти
O B S C U R I A
Подобни Поеми
Darkness colder than death
My days retreat into the mists of delusion,
To the grave so hollow where dreams are interred.
In their inception, gleaming with false hope,
Laid [...]
На мрачна уличка живея
На мрачна уличка живея,
където паяк тихо си плете,
а нощем странни хора щъкат,
движат се напред, назад.
Аз тайничко ги наблюдавам,
и мисля си [...]
Гладът на смъртта
Вечер мрачна, в тишината гробна,
Смъртта въздиша гладна, ненаситна и злобна.
През тъмата дебне, търси своята жертва,
Без значение – дете, възрастен, бебе.
С неясен шепот, [...]
