Безплодна нощ

В разядените от скръб часове
Празнувахме и пихме до забрава
Чукахме се на гроба ти в еуфория
Тази нощ гнилата трева знаеше, че си мъртъв
Преди ти да го разбереш
А аз – аз взех най-острия нож
За да срежа святата си плът
За да предложа на крал Молох
Капка от божествената киселина във вените си
Но ти бе този, който изгоря до пепел
Докато изтръгвах очите си
За да не гледам как тлееш
Докато разкъсвах гърлото си с дървен кръст
За да не дишам болката ти
Защото нощта не можеше да те спаси
Защото ножът не можеше да те спаси
Защото Молох не можеше да те спаси
От отровата
Изгаряща костите ти