Безплодна нощ
O B S C U R I A
В разядените от скръб часове
Празнувахме и пихме до забрава
Чукахме се на гроба ти в еуфория
Тази нощ гнилата трева знаеше, че си мъртъв
Преди ти да го разбереш
А аз – аз взех най-острия нож
За да срежа святата си плът
За да предложа на крал Молох
Капка от божествената киселина във вените си
Но ти бе този, който изгоря до пепел
Докато изтръгвах очите си
За да не гледам как тлееш
Докато разкъсвах гърлото си с дървен кръст
За да не дишам болката ти
Защото нощта не можеше да те спаси
Защото ножът не можеше да те спаси
Защото Молох не можеше да те спаси
От отровата
Изгаряща костите ти
O B S C U R I A
Подобни Поеми
666
шест-шест-пет гниещи душѝ
(ехо, ехото пълзи)
поглъщат светлина под наем
(кости, костите мечтаят)
с усмивка, врязана в плътта
(убий, изяж страха)
мъж без лице, лице [...]
Нощта и злото
В черната, непрогледна нощ
вървеше звярът с остър нож.
Приведен той сам вървеше,
сякаш крачките броеше.
Попадна на една
пропаднала жена.
Ръка й подаде и
така [...]
Смълчани гарвани
Смълчани гарвани.
Чакат.
Бесилото да спре да се люлее.
Бяла, фаянсово бяла,
сифон на пода на празната стая
която има само врата.
Пресни [...]
