Безплодна нощ
O B S C U R I A
В разядените от скръб часове
Празнувахме и пихме до забрава
Чукахме се на гроба ти в еуфория
Тази нощ гнилата трева знаеше, че си мъртъв
Преди ти да го разбереш
А аз – аз взех най-острия нож
За да срежа святата си плът
За да предложа на крал Молох
Капка от божествената киселина във вените си
Но ти бе този, който изгоря до пепел
Докато изтръгвах очите си
За да не гледам как тлееш
Докато разкъсвах гърлото си с дървен кръст
За да не дишам болката ти
Защото нощта не можеше да те спаси
Защото ножът не можеше да те спаси
Защото Молох не можеше да те спаси
От отровата
Изгаряща костите ти
O B S C U R I A
Подобни Поеми
На мрачна уличка живея
На мрачна уличка живея,
където паяк тихо си плете,
а нощем странни хора щъкат,
движат се напред, назад.
Аз тайничко ги наблюдавам,
и мисля си [...]
Кошмарчо
По времето когато
Часовника да бие полунощ не смее
Време е да спиш
Време е да спиш
Луната уплашена в клони се крие
Обхваната от ужас [...]
Тъмнината говори
В тъмната стая без светлина,
създания шепнат в мрак и тъга.
Проклятие тежи, зад всеки ъгъл,
и нощта не прощава с тихото си гърло.
Тъмни ръце [...]
