Безплодна нощ

O B S C U R I A

05/08/2024

В разядените от скръб часове
Празнувахме и пихме до забрава
Чукахме се на гроба ти в еуфория
Тази нощ гнилата трева знаеше, че си мъртъв
Преди ти да го разбереш
А аз – аз взех най-острия нож
За да срежа святата си плът
За да предложа на крал Молох
Капка от божествената киселина във вените си
Но ти бе този, който изгоря до пепел
Докато изтръгвах очите си
За да не гледам как тлееш
Докато разкъсвах гърлото си с дървен кръст
За да не дишам болката ти
Защото нощта не можеше да те спаси
Защото ножът не можеше да те спаси
Защото Молох не можеше да те спаси
От отровата
Изгаряща костите ти

O B S C U R I A

Фентъзи, хорър, бизаро, тъмна еротика. 10% сюжет, 90% мръсотия.

Намери ме във фейсбук или в сайта ми, където публикувам кратки разкази и работа в прогрес.

Подобни Поеми

Днес съм мъст

Verity Own

27/08/2024

Шепот.
Намачкано късче от мисли.
Тайна, която от вътре изгаря.
Боли.

Съсък.
Плът от плътта ми запалена се разтапя...
Восъчна фигура.
Факла.
Гори.

Крясък.
Жалейка в черно [...]

към публикацията

Лятно

Джанино Даскалов

29/09/2024

Веднъж по здрач
видях случайно
през синевата
избледняваща,
как методично упорит,
от външната страна
на небосвода,
създателят на всичко,
грижливо да почиства
от звезден прах

към публикацията