Безплодна нощ
O B S C U R I A
В разядените от скръб часове
Празнувахме и пихме до забрава
Чукахме се на гроба ти в еуфория
Тази нощ гнилата трева знаеше, че си мъртъв
Преди ти да го разбереш
А аз – аз взех най-острия нож
За да срежа святата си плът
За да предложа на крал Молох
Капка от божествената киселина във вените си
Но ти бе този, който изгоря до пепел
Докато изтръгвах очите си
За да не гледам как тлееш
Докато разкъсвах гърлото си с дървен кръст
За да не дишам болката ти
Защото нощта не можеше да те спаси
Защото ножът не можеше да те спаси
Защото Молох не можеше да те спаси
От отровата
Изгаряща костите ти
O B S C U R I A
Подобни Поеми
Мухълът на времето
В студа на идващата тъмнина
Мъгливият покой на залеза
Прикрива тайна, мъртва за света
Заровена в отломки и сгурия
В порутената къща сред дърветата
Покрай [...]
Къщата
Смъртта ми се прокрадва по скалите
Изпод кръвта по призрачните камъни
Внимателно, внимателно, внимателно
В нощта покрай високите врати на Къщата
Пресича пътя ми за [...]
Рицарят на мрака
В бездната на мрака, тишина крещи,
рицарят самотен, по път, който е мрачен.
С тежка броня, душа скрита дълбоко,
в гърдите му нощта, като море [...]
