Абстрактно

Йоанна Александрова

Безкрайна тъма, прозрачни сенки,
Безмълвие, което обвива душата.
Безкрайни коридори, които поглъщат времето,
Синя тъма, която пречи на илюзията.

Изгубени стъпки, мъртви листа,
Скрити шумове, страховити шепоти.
Нощта безкрайна, като ехото на ада,
Стенания на неизвестното, предсказващи ужас.

Очите, които наблюдават от тъмния ъгъл,
Кървави сънища, излишно ярки.
Непостоянни светлини, разпад на логиката,
Тъмни рани, които унищожават ума.

Вечност разкъсваща, неспокойни призраци,
Черно-бяла мъгла, заличаваща границите.
Оставен в пълно уединение неизменен мрак,
Потиснати парчета тишина и болка.

Хоризонтът се отдалечава с бясна скорост,
Трептящи клони на фантазията.
Клетката на страха, безкраен затвор,
Огледала, които показват само страданието.

Форма без форма, скитащи призраци,
Опасни присъствия, заключени плачове.
Земята в екстаз, гнила като забрава,
Творения на вековно отчаяние.

В сцена на спокойствие, насилствена пустота,
Дълбочината на съществуването, изгубена в несигурност.
Гласът на забравата, тежък и заплашителен,
Противопоставя се на светлината на деня.

Тела неспособни да се движат, затворници на нощта,
Създания на насилието, черно-бели истини.
Безброй огледала, отражения на ужаса,
Окултни символи на вътрешното унищожение.

Времето изчезва в вечността на не-съществуването,
Тишина, която душата не може да понесе.
Дълбока въздишка, болка неясна,
Изкривени образи в един празен свят.

Очите затворени, сърцата пълни със страх,
Образи и жертви на същата вина.
Загубени форми в мрежата на ужаса,
Слаби искри на вечно разрушение.

Изчезнали в атмосферата на параноя,
Счупени сънища, потоп на не-съществуването.
Истината, замъглена в жълта мътна светлина,
Служи само за свидетел на абсолютния мрак.

Славата на ужаса, минимална светлина на фантазията
Се намира навсякъде, разпръсната като черна мъгла.
Човешката душа, безформена, завладяна,
Покрита от кожата на вечната тъма.

Нека страхът танцува със мълчанието,
Потопени в абсолютният мрак.
Ужасът пронизва нашето съществуване,
Както последните въздишки на живота.

Подобни Поеми

Тъмните сенки

Йоанна Александрова

Йоанна Александрова

19/11/2024

В нощта, която крие истините,
Тъмни сенки танцуват,
Моменти, загубени в кръгове на тъга,
Изплакани сълзи, въздишат.

Вещици с огнени очи,
Шепнат тайни на вятъра,
Крила, [...]

към публикацията

Град

Мая Вършилова

Мая Вършилова

27/08/2024

Нощта спи
Тишината пее
Градът беснее
Хората вървят
Кръвта се лее
По лицата, в носовете
В очите черни
Птица прелита
и умира

към публикацията

Венец от кръв

Деница Петрова

Деница Петрова

27/08/2024

В безлунната магия на нощта
изричам те в магична пустота,
под звездното небе трептят очи
потъвам в сенки, гъсти от мъгли.

Някъде зад тъмното, зад самотата

към публикацията

Абонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.

Използваме Brevo като CRM платформа. С изпращането на тази форма се съгласявате, че информацията ви ще бъде прехвърлена към Brevo за обработка. Научете повече за практиките за поверителност на Brevo.
Успех

Успех

Успешно се абонирахте за бюлетина ни или обновихте данните си в списъка ни.

Греда

Нещо не е наред

Не можахме да ви абонираме. Презаредете страницата и опитайте отново.

Затвори