Абстрактно

Йоанна Александрова

Безкрайна тъма, прозрачни сенки,
Безмълвие, което обвива душата.
Безкрайни коридори, които поглъщат времето,
Синя тъма, която пречи на илюзията.

Изгубени стъпки, мъртви листа,
Скрити шумове, страховити шепоти.
Нощта безкрайна, като ехото на ада,
Стенания на неизвестното, предсказващи ужас.

Очите, които наблюдават от тъмния ъгъл,
Кървави сънища, излишно ярки.
Непостоянни светлини, разпад на логиката,
Тъмни рани, които унищожават ума.

Вечност разкъсваща, неспокойни призраци,
Черно-бяла мъгла, заличаваща границите.
Оставен в пълно уединение неизменен мрак,
Потиснати парчета тишина и болка.

Хоризонтът се отдалечава с бясна скорост,
Трептящи клони на фантазията.
Клетката на страха, безкраен затвор,
Огледала, които показват само страданието.

Форма без форма, скитащи призраци,
Опасни присъствия, заключени плачове.
Земята в екстаз, гнила като забрава,
Творения на вековно отчаяние.

В сцена на спокойствие, насилствена пустота,
Дълбочината на съществуването, изгубена в несигурност.
Гласът на забравата, тежък и заплашителен,
Противопоставя се на светлината на деня.

Тела неспособни да се движат, затворници на нощта,
Създания на насилието, черно-бели истини.
Безброй огледала, отражения на ужаса,
Окултни символи на вътрешното унищожение.

Времето изчезва в вечността на не-съществуването,
Тишина, която душата не може да понесе.
Дълбока въздишка, болка неясна,
Изкривени образи в един празен свят.

Очите затворени, сърцата пълни със страх,
Образи и жертви на същата вина.
Загубени форми в мрежата на ужаса,
Слаби искри на вечно разрушение.

Изчезнали в атмосферата на параноя,
Счупени сънища, потоп на не-съществуването.
Истината, замъглена в жълта мътна светлина,
Служи само за свидетел на абсолютния мрак.

Славата на ужаса, минимална светлина на фантазията
Се намира навсякъде, разпръсната като черна мъгла.
Човешката душа, безформена, завладяна,
Покрита от кожата на вечната тъма.

Нека страхът танцува със мълчанието,
Потопени в абсолютният мрак.
Ужасът пронизва нашето съществуване,
Както последните въздишки на живота.

Подобни Поеми

Deja vu

Ивелина Загорчева

Ивелина Загорчева

29/09/2024

От умора изпускаш ръката ми
Падам в бездната,
Колко е тихо… Крещиш?
Няма болка, излишни стенания.
Ти напразно се молиш на своя бог
Да се [...]

към публикацията

Смълчани гарвани

Чемби Чембърс

Чемби Чембърс

27/08/2024

Смълчани гарвани.
Чакат.
Бесилото да спре да се люлее.

***

Бяла, фаянсово бяла,
сифон на пода на празната стая
която има само врата.

***

Пресни [...]

към публикацията

Електрическият стол

Пламен Глогов

Пламен Глогов

19/11/2024

“Петелът пропя и възвести часа,
когато идва Онази, с пръсти от рози.
Вее утринен вятър и още свети една
звезда, която ще угасне по съвпадение,

към публикацията

Абонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.

Използваме Brevo като CRM платформа. С изпращането на тази форма се съгласявате, че информацията ви ще бъде прехвърлена към Brevo за обработка. Научете повече за практиките за поверителност на Brevo.
Успех

Успех

Успешно се абонирахте за бюлетина ни или обновихте данните си в списъка ни.

Греда

Нещо не е наред

Не можахме да ви абонираме. Презаредете страницата и опитайте отново.

Затвори