Aмвонът пуст е
светците пенсионирани са
Бог отдавна дезертира
а раят му пустиня е
Вълци вият в глухи гори
и надбягват се с безкрили ангели
Гръмотевици раздират хитона
на сина самоприкован
Далеч отвъд безкрая
наддават за парче от кръста
Еретици маскирани са като гарвани
разкъсващи плътта на любовта
Жестокост лъжа омраза лакомия
заливат с тиня вонящата действителност
Защо танцуват весталките целомъдрено
щом не могат да спасят от смърт дете
Исполини издигат се от бедните хора
на плещите си носят света
Йерихон падна тръбите мълчат
семето непокълна в напуканата пръст
Кобал – всички се кланят на демона
в търсене на лесно съществуване
Лилит окована е гола в гората
отдавна заробена от Ева и Адам
Мъчения и жертви огън пуритански
погубени всички надяват своите маски
Наръч дърва кол в земята
свещеник и кладата е построена
Остава тълпата да драсне клечка кибрит
изтиват сърцата с горещината на огъня
Придобиват се вери признават се санове
от реброто родовете управляват раята
Рицари в бяло никога вече
не ще защитават красиви принцеси
Стихове пишат всички дори не поети
и вярват в чудовище направено от спагети
Трудно е в дни на безпътица и лъжовен свят
да оцелее този които подава последно петаче на
Уличен просяк музикант художник
продаващ таланта си за единия хляб
Фарисеите оцеляват в лой и охолство
послесмъртно правосъдие едва ли ги плаши
Царуват над всички раздават богатство
за да получат още повече роби и власт
Черно е небето без всички звезди
без цикадите и невинни очи
Шумът на парите заглушава съвестта
и често запушва устите
Щастие – какво е това
безсмислена дума за рая
Ъгълът отреден е за наказания
и няма никой да ги пристъпи
Юда напълни земята със свои деца
края е близо за всички
Я погледнете далече напред
последен отблясък от гаснеща светлина