Елайза
Анонимен драскач
Из адските дупки
пълни с черна помия
пълзят мрачни петна
свързват мръсни капиляри
а аз седя тук и се чудя
в коя дупка да бръкна
и знам
че накрая
кървавите ми сълзи
ще измият
биологичната маса
и безсънните нощи
пак ще сгазят нервната ми система
а онзи отгоре с чехъл в ръка
пак ще ме прогони в безлунната нощ
Анонимен драскач
Подобни Поеми
На мрачна уличка живея
На мрачна уличка живея,
където паяк тихо си плете,
а нощем странни хора щъкат,
движат се напред, назад.
Аз тайничко ги наблюдавам,
и мисля си [...]
Козя луна
Не замръквай из тези гори,
дори вятърът тук не остава.
Щом на запад денят догори,
нещо кобно и зло оживява
и играе среднощни игри.
Виж [...]
Посмешище
Бутилката – празна;
пепелникът – пълен.
А нощта е тъй млада –
дълга и плътна ивица нищо,
която около врата ти се стяга
подобно на [...]
