Елайза
Анонимен драскач
Из адските дупки
пълни с черна помия
пълзят мрачни петна
свързват мръсни капиляри
а аз седя тук и се чудя
в коя дупка да бръкна
и знам
че накрая
кървавите ми сълзи
ще измият
биологичната маса
и безсънните нощи
пак ще сгазят нервната ми система
а онзи отгоре с чехъл в ръка
пак ще ме прогони в безлунната нощ
Анонимен драскач
Подобни Поеми
Лепрозариум
“Слънцето и цветът на небето натъжиха прокажения.
Когато луната изгря над ечемиченото поле
той изяде едно дете.
И плака [...]
666
шест-шест-пет гниещи душѝ
(ехо, ехото пълзи)
поглъщат светлина под наем
(кости, костите мечтаят)
с усмивка, врязана в плътта
(убий, изяж страха)
мъж без лице, лице [...]
Пътят на изгубените души
Потънала в мрака, нощта тежи като скала,
а луната, кървавочервена, се носи над мъртвите улици.
Сенките се простират, студени като ръцете на смъртта,
в пукнатините [...]
Абонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.
Успех
Успешно се абонирахте за бюлетина ни или обновихте данните си в списъка ни.
Нещо не е наред
Не можахме да ви абонираме. Презаредете страницата и опитайте отново.