Елайза
Анонимен драскач
Из адските дупки
пълни с черна помия
пълзят мрачни петна
свързват мръсни капиляри
а аз седя тук и се чудя
в коя дупка да бръкна
и знам
че накрая
кървавите ми сълзи
ще измият
биологичната маса
и безсънните нощи
пак ще сгазят нервната ми система
а онзи отгоре с чехъл в ръка
пак ще ме прогони в безлунната нощ
Анонимен драскач
Подобни Поеми
Къщата
Смъртта ми се прокрадва по скалите
Изпод кръвта по призрачните камъни
Внимателно, внимателно, внимателно
В нощта покрай високите врати на Къщата
Пресича пътя ми за [...]
Той обичаше космоса
Най-накрая бе в космоса –
цял живот бе мечтал.
Той и червенокосата
астронавка с бял шал.
Бяха двама в совалката
сред безкрайната шир.
Близо бяха до [...]
Кошмарчо
По времето когато
Часовника да бие полунощ не смее
Време е да спиш
Време е да спиш
Луната уплашена в клони се крие
Обхваната от ужас [...]
