Елайза

Анонимен драскач

Из адските дупки
пълни с черна помия
пълзят мрачни петна
свързват мръсни капиляри
а аз седя тук и се чудя
в коя дупка да бръкна
и знам
че накрая
кървавите ми сълзи
ще измият
биологичната маса
и безсънните нощи
пак ще сгазят нервната ми система
а онзи отгоре с чехъл в ръка
пак ще ме прогони в безлунната нощ

Анонимен драскач

Анонимен драскач

Анонимна кръпка със статут на трол, Смотан асистент по фармакология, любител етнограф. Академията е любов ❤

Намери ме в:
https://www.facebook.com/profile.php?id=100063472691840
https://www.facebook.com/RhodopianChapel

Подобни Поеми

Той обичаше космоса

Диана Фъртунова

Диана Фъртунова

29/09/2024

Най-накрая бе в космоса –
цял живот бе мечтал.
Той и червенокосата
астронавка с бял шал.

Бяха двама в совалката
сред безкрайната шир.
Близо бяха до [...]

към публикацията

Пътят на изгубените души

Йоанна Александрова

Йоанна Александрова

29/09/2024

Потънала в мрака, нощта тежи като скала,
а луната, кървавочервена, се носи над мъртвите улици.
Сенките се простират, студени като ръцете на смъртта,
в пукнатините [...]

към публикацията

Mistress Pain

O B S C U R I A

O B S C U R I A

19/11/2024

the clock ticks on, immensely slow
grey fog engulfs life’s muddy thoughts
a wall of rain obscures the world
no trace of sound can be [...]

към публикацията

Абонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.

Използваме Brevo като CRM платформа. С изпращането на тази форма се съгласявате, че информацията ви ще бъде прехвърлена към Brevo за обработка. Научете повече за практиките за поверителност на Brevo.
Успех

Успех

Успешно се абонирахте за бюлетина ни или обновихте данните си в списъка ни.

Греда

Нещо не е наред

Не можахме да ви абонираме. Презаредете страницата и опитайте отново.

Затвори