Той обичаше космоса

Диана Фъртунова

Най-накрая бе в космоса –
цял живот бе мечтал.
Той и червенокосата
астронавка с бял шал.

Бяха двама в совалката
сред безкрайната шир.
Близо бяха до алфата
на съзвездния мир.

Ала стана авария,
апаратът им спря.
Във печална апатия
търсят път към земя.

Ще се реят в пространството
до безкрайност, уви!
Ще ги мъчи коварството,
че остават сами.

Той обичаше космоса.
Тя го търсеше вред.
А без цел и посока,
днес летят във ковчег.

Подобни Поеми

Болка

Ravehna

Ravehna

27/08/2024

Очите ти са толкова красиви,
дълбоки езера от мрачна страст.
Удавен в тях забравил съм пътеката обратна,
и тъй боли, боли, боли.

Веднъж достигнал дъното аз [...]

към публикацията

Пътят на изгубените души

Йоанна Александрова

Йоанна Александрова

29/09/2024

Потънала в мрака, нощта тежи като скала,
а луната, кървавочервена, се носи над мъртвите улици.
Сенките се простират, студени като ръцете на смъртта,
в пукнатините [...]

към публикацията

Безплодна нощ

O B S C U R I A

O B S C U R I A

05/08/2024

В разядените от скръб часове
Празнувахме и пихме до забрава
Чукахме се на гроба ти в еуфория
Тази нощ гнилата трева знаеше, че си мъртъв

към публикацията

Абонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.

Използваме Brevo като CRM платформа. С изпращането на тази форма се съгласявате, че информацията ви ще бъде прехвърлена към Brevo за обработка. Научете повече за практиките за поверителност на Brevo.
Успех

Успех

Успешно се абонирахте за бюлетина ни или обновихте данните си в списъка ни.

Греда

Нещо не е наред

Не можахме да ви абонираме. Презаредете страницата и опитайте отново.

Затвори