Град

Из адските дупки
пълни с черна помия
пълзят мрачни петна
свързват мръсни капиляри
а аз седя тук и се чудя
в коя дупка да бръкна

Потънала в мрака, нощта тежи като скала,
а луната, кървавочервена, се носи над мъртвите улици.
Сенките се простират, студени като ръцете на смъртта,
в пукнатините [...]

Не ме виждаш, защото
Умрелите никой не вижда
Не ме чуваш, защото
Тъгата слуха ти зазижда
Но ти ми говориш, макар безответно.
Ранен
И твоята [...]