Град

В разядените от скръб часове
Празнувахме и пихме до забрава
Чукахме се на гроба ти в еуфория
Тази нощ гнилата трева знаеше, че си мъртъв

Безкрайна тъма, прозрачни сенки,
Безмълвие, което обвива душата.
Безкрайни коридори, които поглъщат времето,
Синя тъма, която пречи на илюзията.

Изгубени стъпки, мъртви листа,
Скрити шумове, страховити [...]

Смълчани гарвани.
Чакат.
Бесилото да спре да се люлее.

Бяла, фаянсово бяла,
сифон на пода на празната стая
която има само врата.

Пресни [...]