Град

От умора изпускаш ръката ми
Падам в бездната,
Колко е тихо… Крещиш?
Няма болка, излишни стенания.
Ти напразно се молиш на своя бог
Да се [...]

Веднъж по здрач
видях случайно
през синевата
избледняваща,
как методично упорит,
от външната страна
на небосвода,
създателят на всичко,
грижливо да почиства
от звезден прах

Смълчани гарвани.
Чакат.
Бесилото да спре да се люлее.

Бяла, фаянсово бяла,
сифон на пода на празната стая
която има само врата.

Пресни [...]