Град

По времето когато
Часовника да бие полунощ не смее
Време е да спиш
Време е да спиш

Луната уплашена в клони се крие
Обхваната от ужас [...]

Потънала в мрака, нощта тежи като скала,
а луната, кървавочервена, се носи над мъртвите улици.
Сенките се простират, студени като ръцете на смъртта,
в пукнатините [...]

В безлунната магия на нощта
изричам те в магична пустота,
под звездното небе трептят очи
потъвам в сенки, гъсти от мъгли.

Някъде зад тъмното, зад самотата