Град

Като вехта подводница
в абсурден сън съм потънал!
Под житейски тонове страх,
там на дъното стряскащо
всяка нощ грехове изкупувам,
скъпо, като злато на грам.

шест-шест-пет гниещи душѝ
(ехо, ехото пълзи)
поглъщат светлина под наем
(кости, костите мечтаят)
с усмивка, врязана в плътта
(убий, изяж страха)
мъж без лице, лице [...]

Отпивам.
От жажда изпитвам тревога.
Тревога и нежност,
разпъната в пламъци клада
горя, не изгарям..
душата ми истински страда..
Отпивам.
От кана на кърваво вино,