Град

ВЪЛЧАТА НОЩ стръвно изпи от мен всичката кръв
Изпълни сърцето ми, в празните вени вля тъмнина
Аз се изгубих. Сляп подир сенките тръгнах
С тухла [...]

“Петелът пропя и възвести часа,
когато идва Онази, с пръсти от рози.
Вее утринен вятър и още свети една
звезда, която ще угасне по съвпадение,

Смълчани гарвани.
Чакат.
Бесилото да спре да се люлее.

Бяла, фаянсово бяла,
сифон на пода на празната стая
която има само врата.

Пресни [...]