Къщата
O B S C U R I A
Смъртта ми се прокрадва по скалите
Изпод кръвта по призрачните камъни
Внимателно, внимателно, внимателно
В нощта покрай високите врати на Къщата
Пресича пътя ми за да ме срещне
Уханието ѝ, безветрен здрач и лавандула
Не се променя с дните, с вековете
А Къщата, притихнала, спотайва се
Все равнодушна
Все бездейна
И все същата
O B S C U R I A
Подобни Поеми
Затвор
подрязани крила
изсъхнала боя
изстрадала жена
череп без коса
пет бутилки празни
въргалят се в нощта
нападали листа
гниещи в прахта
покриват вечния ѝ дом
666
шест-шест-пет гниещи душѝ
(ехо, ехото пълзи)
поглъщат светлина под наем
(кости, костите мечтаят)
с усмивка, врязана в плътта
(убий, изяж страха)
мъж без лице, лице [...]
Deja vu
От умора изпускаш ръката ми
Падам в бездната,
Колко е тихо… Крещиш?
Няма болка, излишни стенания.
Ти напразно се молиш на своя бог
Да се [...]
