Къщата
O B S C U R I A
Смъртта ми се прокрадва по скалите
Изпод кръвта по призрачните камъни
Внимателно, внимателно, внимателно
В нощта покрай високите врати на Къщата
Пресича пътя ми за да ме срещне
Уханието ѝ, безветрен здрач и лавандула
Не се променя с дните, с вековете
А Къщата, притихнала, спотайва се
Все равнодушна
Все бездейна
И все същата
O B S C U R I A
Подобни Поеми
Днес съм мъст
Шепот.
Намачкано късче от мисли.
Тайна, която от вътре изгаря.
Боли.
Съсък.
Плът от плътта ми запалена се разтапя...
Восъчна фигура.
Факла.
Гори.
Крясък.
Жалейка в черно [...]
Тъмнината говори
В тъмната стая без светлина,
създания шепнат в мрак и тъга.
Проклятие тежи, зад всеки ъгъл,
и нощта не прощава с тихото си гърло.
Тъмни ръце [...]
Мухълът на времето
В студа на идващата тъмнина
Мъгливият покой на залеза
Прикрива тайна, мъртва за света
Заровена в отломки и сгурия
В порутената къща сред дърветата
Покрай [...]
