Къщата
O B S C U R I A
Смъртта ми се прокрадва по скалите
Изпод кръвта по призрачните камъни
Внимателно, внимателно, внимателно
В нощта покрай високите врати на Къщата
Пресича пътя ми за да ме срещне
Уханието ѝ, безветрен здрач и лавандула
Не се променя с дните, с вековете
А Къщата, притихнала, спотайва се
Все равнодушна
Все бездейна
И все същата
O B S C U R I A
Подобни Поеми
Пътят на изгубените души
Потънала в мрака, нощта тежи като скала,
а луната, кървавочервена, се носи над мъртвите улици.
Сенките се простират, студени като ръцете на смъртта,
в пукнатините [...]
Лятно
Веднъж по здрач
видях случайно
през синевата
избледняваща,
как методично упорит,
от външната страна
на небосвода,
създателят на всичко,
грижливо да почиства
от звезден прах
Електрическият стол
“Петелът пропя и възвести часа,
когато идва Онази, с пръсти от рози.
Вее утринен вятър и още свети една
звезда, която ще угасне по съвпадение,
