Лепрозариум

Пламен Глогов

“Слънцето и цветът на небето натъжиха прокажения.
Когато луната изгря над ечемиченото поле
той изяде едно дете.

И плака цяла нощ с червени сълзи като цвете.”

Со Джон-Джу (“Прокаженият”)

Искам да вдигна ръце към теб, Господи!
Но от тях само средните пръсти останаха.
С тия кози крачета и язви навсякъде
сякаш идвам от ада,
а към ада съм тръгнал…

Не ще видя аз вече на жетвата края
и няма вода от потока да пия.
Прибраха ме тук сред други прокажени –
сам да изгния.

Като песен от устата на простреляна птица
душата си тръгва от мъртвия… красиво.
Аз останах за спектакъла
на своето разложение.
Честно ли е? Толкова осакатях, че не мога сам дори
да се убия.

Искам да отправя очи към теб, Господи!
Но очите изтекоха, останаха само сълзите.
Не зная колко си се мъчил да ме сътвориш от кал,
но зная мъките какви са, докато на кал пак ставам.

Лепрозариумът прилича на пренаселено гробище,
в което мъртвите са тръгнали по земята.

И ето ме и мен тук – развличам се,
като давам на кучетата от месата си,
а на останалите болни –
от надеждите си.

Когато ме прибереш при теб, Господи!
искам да те докосна.
Може ти да ме изцериш.
Може аз да те заразя.

Не знам от кое по-добре ще ми стане.

Пламен Глогов

Пламен Глогов

Роден на 25 май 1975 г. в гр. София. Завършва специалност „Театрална режисура“ през 2013 г. в НБУ. Автор на три стихосбирки и два романа, драматург и режисьор на самодейни и професионални спектакли. От 2004 г. е ръководител на театър „Via Verde“. По известни негови произведения са фантастичната сага „Ирелевантът” и комедийната пиеса „Капаро за трима”.

https://www.facebook.com/viaverdetheatre/?locale=bg_BG

Подобни Поеми

Синдром на Кандински – Клерамбо

Пламен Глогов

Пламен Глогов

06/09/2025

Не ме виждаш, защото
Умрелите никой не вижда
Не ме чуваш, защото
Тъгата слуха ти зазижда
Но ти ми говориш, макар безответно.
Ранен
И твоята [...]

към публикацията

Лешояди

O B S C U R I A

O B S C U R I A

23/08/2025

Когато те оставих да умреш
онази сутрин във смрадта на влака,
под сивите лъчи на слънцето
през калния прозорец на вагона
с коса, подгизнала в [...]

към публикацията

Тъмните сенки

Йоанна Александрова

Йоанна Александрова

19/11/2024

В нощта, която крие истините,
Тъмни сенки танцуват,
Моменти, загубени в кръгове на тъга,
Изплакани сълзи, въздишат.

Вещици с огнени очи,
Шепнат тайни на вятъра,
Крила, [...]

към публикацията

Абонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.

Използваме Brevo като CRM платформа. С изпращането на тази форма се съгласявате, че информацията ви ще бъде прехвърлена към Brevo за обработка. Научете повече за практиките за поверителност на Brevo.
Успех

Успех

Успешно се абонирахте за бюлетина ни или обновихте данните си в списъка ни.

Греда

Нещо не е наред

Не можахме да ви абонираме. Презаредете страницата и опитайте отново.

Затвори