Лятно
Джанино Даскалов
Веднъж по здрач
видях случайно
през синевата
избледняваща,
как методично упорит,
от външната страна
на небосвода,
създателят на всичко,
грижливо да почиства
от звезден прах
космическите си звздици.
И в тази нощ вълшебна
неистово си пожелах
да полетя и бъда там,
сред звездните простори,
а не като ръждясал катинар
заключен в старото си тяло,
пред мътните прозорци
на стаята позната и задушна!
Джанино Даскалов
Подобни Поеми
Празнота
Нощта е моето прикритие,
абстиненцията е моя съзаклятница,
треперещите пръсти - моето оръжие.
Къщата е тиха,
безразлична към моята кражба,
тъй както към мен собствената [...]
Кръв по тухлата
ВЪЛЧАТА НОЩ стръвно изпи от мен всичката кръв
Изпълни сърцето ми, в празните вени вля тъмнина
Аз се изгубих. Сляп подир сенките тръгнах
С тухла [...]
Затвор
подрязани крила
изсъхнала боя
изстрадала жена
череп без коса
пет бутилки празни
въргалят се в нощта
нападали листа
гниещи в прахта
покриват вечния ѝ дом
