Лятно
Джанино Даскалов
Веднъж по здрач
видях случайно
през синевата
избледняваща,
как методично упорит,
от външната страна
на небосвода,
създателят на всичко,
грижливо да почиства
от звезден прах
космическите си звздици.
И в тази нощ вълшебна
неистово си пожелах
да полетя и бъда там,
сред звездните простори,
а не като ръждясал катинар
заключен в старото си тяло,
пред мътните прозорци
на стаята позната и задушна!
Джанино Даскалов
Подобни Поеми
Затвор
подрязани крила
изсъхнала боя
изстрадала жена
череп без коса
пет бутилки празни
въргалят се в нощта
нападали листа
гниещи в прахта
покриват вечния ѝ дом
Тъмнината говори
В тъмната стая без светлина,
създания шепнат в мрак и тъга.
Проклятие тежи, зад всеки ъгъл,
и нощта не прощава с тихото си гърло.
Тъмни ръце [...]
Елайза
Из адските дупки
пълни с черна помия
пълзят мрачни петна
свързват мръсни капиляри
а аз седя тук и се чудя
в коя дупка да бръкна
