Лятно
Джанино Даскалов
Веднъж по здрач
видях случайно
през синевата
избледняваща,
как методично упорит,
от външната страна
на небосвода,
създателят на всичко,
грижливо да почиства
от звезден прах
космическите си звздици.
И в тази нощ вълшебна
неистово си пожелах
да полетя и бъда там,
сред звездните простори,
а не като ръждясал катинар
заключен в старото си тяло,
пред мътните прозорци
на стаята позната и задушна!
Джанино Даскалов
Подобни Поеми
Затвор
подрязани крила
изсъхнала боя
изстрадала жена
череп без коса
пет бутилки празни
въргалят се в нощта
нападали листа
гниещи в прахта
покриват вечния ѝ дом
Лешояди
Когато те оставих да умреш
онази сутрин във смрадта на влака,
под сивите лъчи на слънцето
през калния прозорец на вагона
с коса, подгизнала в [...]
Гладът на смъртта
Вечер мрачна, в тишината гробна,
Смъртта въздиша гладна, ненаситна и злобна.
През тъмата дебне, търси своята жертва,
Без значение – дете, възрастен, бебе.
С неясен шепот, [...]
