Мечти
Ravehna
Дните –
сломени в мъгли от заблуди,
впряг са към гроб запустял,
пълен с гнили мечти.
В зората,
под звезди от фалшиви илюзии,
пред поглед тъй жаден,
заслепен бил с измамни лъжи.
Хвърчила –
те се реят в небе на химери безкрайни.
И телата им,
с кръв пропити и скършени,
запълзяват обратно в утробата,
там да се молят за мрак,
по-студен от смъртта.
Ravehna
Подобни Поеми
Лятно
Веднъж по здрач
видях случайно
през синевата
избледняваща,
как методично упорит,
от външната страна
на небосвода,
създателят на всичко,
грижливо да почиства
от звезден прах
Тъмнината говори
В тъмната стая без светлина,
създания шепнат в мрак и тъга.
Проклятие тежи, зад всеки ъгъл,
и нощта не прощава с тихото си гърло.
Тъмни ръце [...]
На война
Влажна пръст бълбука
с червеи на път пътуват
към горната земя проклета,
осъдена на нова война.
Войникът начело подбужда
за кръв, за чест, за победа
