Мечти
Ravehna
Дните –
сломени в мъгли от заблуди,
впряг са към гроб запустял,
пълен с гнили мечти.
В зората,
под звезди от фалшиви илюзии,
пред поглед тъй жаден,
заслепен бил с измамни лъжи.
Хвърчила –
те се реят в небе на химери безкрайни.
И телата им,
с кръв пропити и скършени,
запълзяват обратно в утробата,
там да се молят за мрак,
по-студен от смъртта.
Ravehna
Подобни Поеми
За тебе, мамо
Под леглото е тъмно до блясък
чаткат с нокти и влачат опашки
същества с остри зъби и люспи.
Пак са тук да изпият съня ми,
за [...]
Пламъци от лед
По улиците на тишината, нощта се събужда,
сенки танцуват около светлината на луната,
пламъци студени като лед, които изгарят душата,
в дълбините на земята, където [...]
Азбучно
Aмвонът пуст е
светците пенсионирани са
Бог отдавна дезертира
а раят му пустиня е
Вълци вият в глухи гори
и надбягват се с безкрили ангели
