Мечти
Ravehna
Дните –
сломени в мъгли от заблуди,
впряг са към гроб запустял,
пълен с гнили мечти.
В зората,
под звезди от фалшиви илюзии,
пред поглед тъй жаден,
заслепен бил с измамни лъжи.
Хвърчила –
те се реят в небе на химери безкрайни.
И телата им,
с кръв пропити и скършени,
запълзяват обратно в утробата,
там да се молят за мрак,
по-студен от смъртта.
Ravehna
Подобни Поеми
Darkness colder than death
My days retreat into the mists of delusion,
To the grave so hollow where dreams are interred.
In their inception, gleaming with false hope,
Laid [...]
Нощ над Нил
Слънцето бавно умира
погубено в черната диря.
Който замисля лоши неща
нощем превръща мисли в дела.
Кучета диви смелост добиват,
пресните гробове почват да рият.
Лъвове [...]
Днес съм мъст
Шепот.
Намачкано късче от мисли.
Тайна, която от вътре изгаря.
Боли.
Съсък.
Плът от плътта ми запалена се разтапя...
Восъчна фигура.
Факла.
Гори.
Крясък.
Жалейка в черно [...]
