Мечти
Ravehna
Дните –
сломени в мъгли от заблуди,
впряг са към гроб запустял,
пълен с гнили мечти.
В зората,
под звезди от фалшиви илюзии,
пред поглед тъй жаден,
заслепен бил с измамни лъжи.
Хвърчила –
те се реят в небе на химери безкрайни.
И телата им,
с кръв пропити и скършени,
запълзяват обратно в утробата,
там да се молят за мрак,
по-студен от смъртта.
Ravehna
Подобни Поеми
Празнота
Нощта е моето прикритие,
абстиненцията е моя съзаклятница,
треперещите пръсти - моето оръжие.
Къщата е тиха,
безразлична към моята кражба,
тъй както към мен собствената [...]
Електрическият стол
“Петелът пропя и възвести часа,
когато идва Онази, с пръсти от рози.
Вее утринен вятър и още свети една
звезда, която ще угасне по съвпадение,
Болка
Очите ти са толкова красиви,
дълбоки езера от мрачна страст.
Удавен в тях забравил съм пътеката обратна,
и тъй боли, боли, боли.
Веднъж достигнал дъното аз [...]
