Мечти
Ravehna
Дните –
сломени в мъгли от заблуди,
впряг са към гроб запустял,
пълен с гнили мечти.
В зората,
под звезди от фалшиви илюзии,
пред поглед тъй жаден,
заслепен бил с измамни лъжи.
Хвърчила –
те се реят в небе на химери безкрайни.
И телата им,
с кръв пропити и скършени,
запълзяват обратно в утробата,
там да се молят за мрак,
по-студен от смъртта.
Ravehna
Подобни Поеми
Абстрактно
Безкрайна тъма, прозрачни сенки,
Безмълвие, което обвива душата.
Безкрайни коридори, които поглъщат времето,
Синя тъма, която пречи на илюзията.
Изгубени стъпки, мъртви листа,
Скрити шумове, страховити [...]
Посмешище
Бутилката – празна;
пепелникът – пълен.
А нощта е тъй млада –
дълга и плътна ивица нищо,
която около врата ти се стяга
подобно на [...]
Deja vu
От умора изпускаш ръката ми
Падам в бездната,
Колко е тихо… Крещиш?
Няма болка, излишни стенания.
Ти напразно се молиш на своя бог
Да се [...]
