На мрачна уличка живея
Костадин Койчев – Kovak
На мрачна уличка живея,
където паяк тихо си плете,
а нощем странни хора щъкат,
движат се напред, назад.
Аз тайничко ги наблюдавам,
и мисля си със свещ в ръка:
„Къде ли ходят, що ли правят?“
Но падне ли мъгла дълбока,
бързо аз гася свещта.
Защото идва то,
ръждиво, шумно и високо.
И свири, свири то.
Мелодия жестока.
А таз мелодия се носи,
в уличката покрай нас,
мелодия, макар без песен
но страшна колкото смъртта…
Мъглата пада всяка вечер
и няма лято, няма есен
то идва, идва, чака вас
да щъкнете пред нас…
Фраз… Праз…
Костадин Койчев – Kovak
Подобни Поеми
Пътят на изгубените души
Потънала в мрака, нощта тежи като скала,
а луната, кървавочервена, се носи над мъртвите улици.
Сенките се простират, студени като ръцете на смъртта,
в пукнатините [...]
Къщата
Смъртта ми се прокрадва по скалите
Изпод кръвта по призрачните камъни
Внимателно, внимателно, внимателно
В нощта покрай високите врати на Къщата
Пресича пътя ми за [...]
Безплодна нощ
В разядените от скръб часове
Празнувахме и пихме до забрава
Чукахме се на гроба ти в еуфория
Тази нощ гнилата трева знаеше, че си мъртъв
