На мрачна уличка живея
Костадин Койчев – Kovak
На мрачна уличка живея,
където паяк тихо си плете,
а нощем странни хора щъкат,
движат се напред, назад.
Аз тайничко ги наблюдавам,
и мисля си със свещ в ръка:
„Къде ли ходят, що ли правят?“
Но падне ли мъгла дълбока,
бързо аз гася свещта.
Защото идва то,
ръждиво, шумно и високо.
И свири, свири то.
Мелодия жестока.
А таз мелодия се носи,
в уличката покрай нас,
мелодия, макар без песен
но страшна колкото смъртта…
Мъглата пада всяка вечер
и няма лято, няма есен
то идва, идва, чака вас
да щъкнете пред нас…
Фраз… Праз…
Костадин Койчев – Kovak
Подобни Поеми
Рицарят на мрака
В бездната на мрака, тишина крещи,
рицарят самотен, по път, който е мрачен.
С тежка броня, душа скрита дълбоко,
в гърдите му нощта, като море [...]
Нощ
На топка във гърлото
се свива омразата.
С окървавени ръце
разбих на късове черепа
на свойта амбиция.
Таралежът в мен
надига бодлите си.
Не давам [...]
Безплодна нощ
В разядените от скръб часове
Празнувахме и пихме до забрава
Чукахме се на гроба ти в еуфория
Тази нощ гнилата трева знаеше, че си мъртъв
