На мрачна уличка живея
Костадин Койчев – Kovak
На мрачна уличка живея,
където паяк тихо си плете,
а нощем странни хора щъкат,
движат се напред, назад.
Аз тайничко ги наблюдавам,
и мисля си със свещ в ръка:
„Къде ли ходят, що ли правят?“
Но падне ли мъгла дълбока,
бързо аз гася свещта.
Защото идва то,
ръждиво, шумно и високо.
И свири, свири то.
Мелодия жестока.
А таз мелодия се носи,
в уличката покрай нас,
мелодия, макар без песен
но страшна колкото смъртта…
Мъглата пада всяка вечер
и няма лято, няма есен
то идва, идва, чака вас
да щъкнете пред нас…
Фраз… Праз…
Костадин Койчев – Kovak
Подобни Поеми
Пламъци от лед
По улиците на тишината, нощта се събужда,
сенки танцуват около светлината на луната,
пламъци студени като лед, които изгарят душата,
в дълбините на земята, където [...]
Безплодна нощ
В разядените от скръб часове
Празнувахме и пихме до забрава
Чукахме се на гроба ти в еуфория
Тази нощ гнилата трева знаеше, че си мъртъв
Лятно
Веднъж по здрач
видях случайно
през синевата
избледняваща,
как методично упорит,
от външната страна
на небосвода,
създателят на всичко,
грижливо да почиства
от звезден прах
