На мрачна уличка живея
Костадин Койчев – Kovak
На мрачна уличка живея,
където паяк тихо си плете,
а нощем странни хора щъкат,
движат се напред, назад.
Аз тайничко ги наблюдавам,
и мисля си със свещ в ръка:
„Къде ли ходят, що ли правят?“
Но падне ли мъгла дълбока,
бързо аз гася свещта.
Защото идва то,
ръждиво, шумно и високо.
И свири, свири то.
Мелодия жестока.
А таз мелодия се носи,
в уличката покрай нас,
мелодия, макар без песен
но страшна колкото смъртта…
Мъглата пада всяка вечер
и няма лято, няма есен
то идва, идва, чака вас
да щъкнете пред нас…
Фраз… Праз…
Костадин Койчев – Kovak
Подобни Поеми
Азбучно
Aмвонът пуст е
светците пенсионирани са
Бог отдавна дезертира
а раят му пустиня е
Вълци вият в глухи гори
и надбягват се с безкрили ангели
Болка
Очите ти са толкова красиви,
дълбоки езера от мрачна страст.
Удавен в тях забравил съм пътеката обратна,
и тъй боли, боли, боли.
Веднъж достигнал дъното аз [...]
Пътят на изгубените души
Потънала в мрака, нощта тежи като скала,
а луната, кървавочервена, се носи над мъртвите улици.
Сенките се простират, студени като ръцете на смъртта,
в пукнатините [...]
