Празнота

Деница Табакова-Желязкова

Нощта е моето прикритие,
абстиненцията е моя съзаклятница,
треперещите пръсти – моето оръжие.
Къщата е тиха,
безразлична към моята кражба,
тъй както към мен собствената ми майка.
Не я виня, тя има право намери своята утеха отричайки се от мен,
тъй както аз я намерих в опиатите.
Кутията й за бижута празна е,
отдавна всички съм продала,
но знам, че едно със сигурност е скрила.
Пръстенът.
Баба ми – студена и властна,
досущ като сапфирения пръстен, който не сваляше от ръката си,
недолюбвана дори от собствената си дъщеря.
Видях как майка ми изхлузи скъпоценното бижу
от вкочанената ръка, когато мислеше, че никой не я гледа,
но никога не го видях на нейната.
Кражба ли е да откраднеш нещо вече откраднато?
Не е ли това моето наследство, тъй както тя го смята за нейното?
Но аз ще го използвам за разлика от нея,
ще си купя щастие, утеха, забрава,
празнота…
как копнея за празнота…
Кой да знае, че се купува със сапфири?
Нещо мъничко блещука в тъмната нощ,
студена синя светлина,
моята бъдеща празнота,
на дъното на едно чекмедже.
Пръстите ми се разтреперват още повече,
не мога да разчитам на тях
да удържат тази малка надежда.
Пъхам мършав показалец в малкото кръгче метал.
Следва синя светлина,
после празнота….
На какви опиати съм?
Не помня да съм си купувала,
не помня да съм заложила пръстена,
всъщност не помня нищо преди това.
Някой ме е черпил нова дизайнерска дрога,
но не помня и това,
но и не съм се чувствала така…
Толкова спокойна,
толкова на уверена,
толкова себе си…
Наоколо има шептящи сенки,
пълен мрак, в който идеално се ориентирам,
писъци, които ми носят наслада,
под краката ми хрущят кости,
в небето бушува черен огън.
Насреща ми се носи бавно демонично видение,
окъпано в студена синя светлина,
познавам баба дори в тази форма.
В ръцете й блести корона от черен кристал,
полага я върху главата ми.
Сбръчканите й устни шептят:
“Добре дошла у дома,
Кралице на Празнотата.”

Подобни Поеми

Кошмарчо

Чемби Чембърс

Чемби Чембърс

27/08/2024

По времето когато
Часовника да бие полунощ не смее
Време е да спиш
Време е да спиш

Луната уплашена в клони се крие
Обхваната от ужас [...]

към публикацията

Отпивам

Деница Петрова

Деница Петрова

27/08/2024

Отпивам.
От жажда изпитвам тревога.
Тревога и нежност,
разпъната в пламъци клада
горя, не изгарям..
душата ми истински страда..
Отпивам.
От кана на кърваво вино,

към публикацията

Венец от кръв

Деница Петрова

Деница Петрова

27/08/2024

В безлунната магия на нощта
изричам те в магична пустота,
под звездното небе трептят очи
потъвам в сенки, гъсти от мъгли.

Някъде зад тъмното, зад самотата

към публикацията

Абонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.

Използваме Brevo като CRM платформа. С изпращането на тази форма се съгласявате, че информацията ви ще бъде прехвърлена към Brevo за обработка. Научете повече за практиките за поверителност на Brevo.
Успех

Успех

Успешно се абонирахте за бюлетина ни или обновихте данните си в списъка ни.

Греда

Нещо не е наред

Не можахме да ви абонираме. Презаредете страницата и опитайте отново.

Затвори