Есенно бебе

Пет дни до термин

Правихме секс, чистих, метох, километрични разходки. Получих сърцебиене, пулсът ми беше хвръкнал до небесата.

Три дни до термин

– Не бързай да се притесняваш! Прави си упражненията. Ето и една отвара. Това е максимумът, който мога да направя за теб. Знаеш! – въздъхна гинекологът ми.

Никакво изкуствено предизвикване на раждането не беше разрешено. Случваше се някои хора със сериозни познанства и пари да прибегнат до такова, но и те бяха наясно с последствията.

Денят на термина

– Съжалявам! – промърмори гинекологът – Има ли в семейството ви други с подобна съдба?

– Прабаба ми е била от Меланхоличните. А един прачичо на съпруга ми от Измръзналите.

– За съжаление гените си казват думата. Мога да предположа какво се е случило с тях…

– Прабаба ми е страдала от деменция и аутизъм, а прачичото се е хвърлил в замръзнала река и така е умрял. – потвърдих скръбно.
Вечерта мъжът ми ме погледна както никога досега. Беше разочарован, а аз безмълвна. Правихме секс за последно. Изчистих и изметох цялата къща. Обиколих квартала четири пъти.

Пет дни след термин – 25.09

– Инжекция ли ще поставим или ще чакаме да тръгне раждането и след като се появи? – въпреки всичко последното решение беше наше. И двамата предпочетохме да го видим поне за малко.

Меланхоличните бяха всички, родени през есента, а Замръзналите – нещастниците, появили се на бял свят през зимата. Всички те носеха лоши гени заради сезона и в 95% от случаите страдаха от тежки неврологични и психически заболявания. В последните години бременността с такъв плод се прекъсваше задължително. Граничните бяха с термин около края на лятото или началото на пролетта. Късметлиите идваха на бял свят в един от добрите сезони – пролет или лято. Нашето бебе не беше от тях.

Прегърнахме новороденото и малко след това докторите му осигуриха лека и красива смърт. Нямаше да е нещастен!