Серафим

Планетата, разположена в зоната Голдилок, около Делта Канис, беше идеалният обект за тераформиране, поне до приземяването на първата сонда. Еден притежаваше собствен живот.

Аллида помаха с ръка към Рей, който сви крила и направи нежен пирует за да се присъедини към землянката.

– Хей! – поздрави серафимът, гласът му отекна в главата ѝ. – Кръгче?

Аллида, вече няколко седмици на повърхността, продължаваше да се учудва на невинността им. Доверието към инопланетяните, златистите коси и бели крила пасваха идеално на даденото им от биоложката име.

– Аз нямам крила.

Рей обви тялото ѝ и се изстреля към облаците. Красотата на Еден почти накара земната биоложка да повярва в Бог. Вековни гори, пресечени от дълбоки речни каньони.

– Днес празнуваме Благовещ – каза Рей. Аллида предположи, че последното е наименование на месец. – Ще се присъединиш ли към нас?

– Естествено, нямам търпение да науча повече за вас.

Рей я отпусна на повърхността, плясна въодушевено с ръце и отново се извиси.

– Ще те взема преди залез.

‘Първият ми доклад до централата, ще бъде достоен за приказно фентъзи’. Верандата на дървесното жилище, се отваряше към звездите. Явно колегите ѝ също бяха приели покани. Група серафими ги забавляваха, като изпълняваха песни, които караха дърветата да променят формата си.

Утро, не е ли рано? Появилата се огненочервена линия бързо обхвана хоризонта. Аллида понечи да извика предупредително.

– Пож…

– Бързо! Краят наближава!

Рей я сграбчи, наведе глава над нея и от устните му се изстреляха лепкави нишки. Вискозната течност проникна в носа и устата ѝ и я обездвижи. Какавида. Преди очите ѝ да залепнат, видя друг серафим да окачва пашкул под покрива си. Дървесината оживя и се затвори около двойката.

Аллида започна да губи съзнание, но чу гласа на серафима:

– Не се безпокой, сега си една от нас!

Еден или Инферно – зависеше от сезона.