Твоята история също би могла да заеме място сред другите на тази страница.
Виж какЗад къщата на стрина Пена имаше обширно блато удобно скрито зад високи треви. Стрина Пена никога не ми забраняваше да правя каквото и да е. […]
към публикациятаПоредна нощ. Шумна и изтощителна. Нещо става от другата страна на живата ограда, но високата трева ти пречи и не виждаш. Как е възможно да […]
към публикациятаДокато пушеше на терасата в снежната януарска вечер, Антон осъзна, че отново е време за Ритуала. Постоя няколко секунди така, замислен, загледан в елегантния танц […]
към публикациятаОт открехнатата врата на лабораторията на професор Грегъри Форкасъл звучеше църковна музика. Почуках леко и влязох. Песнопението не беше на английски, нито на латински, а […]
към публикациятаВъведоха я в колибата на Виждащите привечер. Черното слънце почти се беше скрило зад Пепеливите планини. Трите жени я накараха да седне на стар, лепкав […]
към публикациятаТя се бе излегнала върху мраморния олтар. Бе толкова близо до него, че можеше да види как кожата ѝ настръхва от хладната милувка на полирания […]
към публикациятаЛеденото сияние на ноемврийската луна проследи с бледите си лъчи сянката на отец Норман, която се прокрадна по пътеката между плачещите върби към параклиса на […]
към публикациятаВтресе го. Температурата му беше толкова висока, че кожата му сякаш се топеше. Жълти сенки обикаляха стаята. Малката свещ в средата на масата ги пръскаше […]
към публикацията– Лили, миличка! – провикна се Кейт от кухнята докато затваряше телефона. Не дочака отговор, а направо тръгна към детската стая. Докато минаваше през коридора […]
към публикацията– Benedicat vos omnipotens Decius![1] – изрече брат Голиард с пламнало от алкохола лице. – Bacchus gratias![2] – изрева в отговор пияната тълпа. Брат Голиард, […]
към публикациятаНебето се разкъсваше от мълнии, а грохотът на гръмотевиците караше калдъръмът да тръпне под краката на самотния пътник. Пред него, по-черни от черните облаци във […]
към публикацията– Изабела, разбирате ли ме! – извика инквизиторът и разтърси ридаещото в нозете му момиче. Обвинена сте във вещерство! – направи пауза, но момичето не […]
към публикацията–Добре дошла, г-жо Сарачева! Радваме се да ви видим отново! Насам, моля, очакват ви! – прикани я със знак на ръката Ралфи – хостът – […]
към публикациятаСлабият младеж застанал на ъгъла на Пето авеню завъртя рошавата си глава и с плах поглед обходи безизразната тълпа от сиви муцуни влачещи се като […]
към публикациятаЖивяла някога кралица една в малка дивна и мирна страна. Красива и мъдра била, за поданиците си най-добра. Кралицата дълго мечтала да има деца , […]
към публикациятаВ стари времена, в една малка къщичка живеело скромно семейство с три сестри. Най- голямата се казвала Мартина, кръстена на пролетния месец. Средната се казвала […]
към публикациятаВ центъра на света, в полите на великата планина имаше селце. В него живееха малката Мара и майка ѝ Вера, която бе шивачка. Вера често […]
към публикациятаМного отдавна, в далечно кралство, насред потъналите в сняг и студ планински върхове, се родил уродлив принц. Майка му, кралицата, била толкова отвратена от изчадието […]
към публикациятаВ селото казваха, че мелничарят е продал душата си, за да спаси мелницата от потопа. Истината беше по-лоша: продаде дъщеря си. Реката ревеше, колелото се […]
към публикациятаИмало едно време в малко село, сгушено между високи хълмове и на край безкрайната гора, едно семейство – баща, майка и техните две деца: братче […]
към публикацията–Хайде де! -Разкажи ни! Искаме приказка! Юлето се притисна от лявата ми страна, Марина – от дясната. Видял, че стратегическите места са заети, Светли се […]
към публикациятаСмъртта ме съпровожда с всяка крачка. Първо уви хлъзгавите си пипала около любимият ми и го запрати към студената гръд на друга любовница -земята. След […]
към публикациятаГодините бяха лоши, а дните се изнизваха по-трудно отколкото грошове излизат от кесията на бирник. Първо ни сполетя болестта. Безименна, коварна и безпощадна. Разболееше ли […]
към публикациятаПринцът слушал от малък за затворени девици в кули пазени от зли дракони и непристъпни магически храсти. Царят и придворните изобщо не се изненадали когато […]
към публикациятаЖивели някога баба и дядо в своята малка къщичка, построена до бистро ручейче, накрая на селото, точно до голямата гъста гора. Харесвало им да са […]
към публикациятаИмало някога, в едно затънтено село насред гората, малка приветлива къщичка. Направена от дърво, с множество прозорци и ниска вратичка, пред нея се съхраняваше тучна […]
към публикациятаКосмическата лудост, синко, е също толкова коварна болест колкото и любовта. Може да те обхване внезапно и да отнеме разсъдъка преди дори да си разбрал, […]
към публикациятаЛето Господне 1283 бе такова само на думи. Небесата бяха почернели отскръби студ, а облаците се бяха привели над земята сякаш всеки миг ще изсипятНоевия […]
към публикациятаПреди векове, когато Империята още била незабележимо кралство в сянката на великите тогава сили, а столичният град – селце на брега на реката, децата се […]
към публикациятаДойката приключи със следобедното четене и погледна към принцеса Лиора, която беше застинала с вперен поглед през прозореца. – Добре ли сте? – Дойке – […]
към публикациятаИмало едно време едно малко село, сгушено в полите на гъста гора. Там селяните се познавали и от уста на уста се носела страховитата легенда […]
към публикациятаИмало едно време една църква. Тя се намирала в края на гората, сред гъстите сенки на вековните дървета, там където само луната посмявала да надникне, […]
към публикацията“… Изпиват душата ви и омерзяват телесата ви! Спасете се от лукавите – с болка, в последния ден да откупите греховете си! Елате, несретници, елете, […]
към публикациятаДетето се бореше с разпенилата се вода, която се опитваше да го притегли дълбоко в своята студена прегръдка. Очите му се бяха оцъклили като на […]
към публикациятаОбичам жените. Забележете, не момичетата, не девойките, а жените. Наблягам на това защото това е като да описваш цели три различни вида от едно семейство […]
към публикациятаТой хвърли белия чаршаф върху тялото на момичето. Беше жива. Но празна. Очите й бяха станали стъклени. В тях не се виждаше искрата, която душите […]
към публикациятаОле пристъпваше бавно между болничните легла наблъскани едно до друго и броеше децата. Тази вечер се очертаваше да разкаже много приказки и да прибере много […]
към публикациятаСтарателно изрязаните ми нокти чегъртаха упорито всеки милиметър на дланите. Топлата вода отми ухаещата на сапун пяна, от лакътя чак до върховете на пръстите ми. […]
към публикациятаМъжът бе на средна възраст с оредяваща прошарена коса покрай слепоочията, което придаваше леко издължен вид на лицето му. Въпреки фалшивата усмивка която сякаш някой […]
към публикациятаНе помня кога започна всичко. Може би след онзи сън, в който я видях. Имаше слабо, изтерзано лице, като на човек преживял глад и терор. […]
към публикацията– Вие сте убили майка ни – каза момчето. – Обезобразили сте я и сте я изкормили. И това не е било достатъчно. Вие сте […]
към публикацията“ОТЧЕ НАШ, ТИ, КОЙТО СИ НА НЕБЕСАТА…” Литургията щеше да започне в 19:00. Значи трябва да е в църквата поне половин час по-рано. Погледна часовника […]
към публикациятаДен втори. Героят ми го е страх да се съблече. Трябва да го накарам. Обаче той май подозира намеренията ми да го жертвам и отказва […]
към публикациятаМъглата не се вдигаше вече пети месец. Всички бяха изнервени и не знаеха какво да правят в подтискащите си домове. Всяка къща става такава, когато […]
към публикациятаОстриетата свистяха във виртуозна мелодия в ръцете на тъмничаря. Жертвата се извиваше, опъваше веригите покрити с ръжда, и пищеше. Нямаше кой да ѝ се притече […]
към публикациятаИван вдигна закривената си сабя пред лицето си, което цялото бе плувнало в пот. Направи две неуверени крачки и спря почти пред “чучелото” -последният и […]
към публикацията–Моника, Моника къде си? -къде отиде това дете, нали досега вървеше до нея? Тамън беше приключила разговора с шефа си, а сега детето го нямаше. […]
към публикациятаДъжда завари Анна на улицата. Първо прокапаха няколко едри капки, които сякаш умишлено се бяха прицелили в челото, шията и голите ѝ рамене, а после, […]
към публикациятаВремето лети бързо, когато си се зачел в поредния криминален роман. И точно да разбереш кой е убиеца, телефона ти изпищява и виждаш, че закъсняваш […]
към публикациятаВойната остави само разрушения. Двата воюващи блока не бяха използвали оръжията си за масово унищожение. Но въпреки това населението на Земята се беше стопило до […]
към публикациятаГеорги бе притиснал арбалета към гърдите си и магическата стрела в него блестеше в синьо. Прескочи една полустрошена надгробна плоча, претъркули се и се скри […]
към публикациятаОтдавна искаше да се отърве от малката. Беше показал великодушие, когато се съгласи да я вземе и да я отгледа. Вярно, беше му дъщеря, но […]
към публикациятаКакво беше това?! Наведена над лехите с марули в градината, Ана скубеше упоритите плевели, които бяха избуяли между листните зеленчуци. Чувайки оглушителния шум, тя се […]
към публикациятаПозвъняването на входната врата я сепна. Така беше потънала в книгата си, че буквално почувства как някой грубо я издърпа в реалността. Не очакваше никого, […]
към публикациятаЧичо Вълчо беше ценител на женската красота. Това можеха да потвърдят всички хора от родното му градче. Навремето бе успял да спечели най-хубавата девойка и […]
към публикациятаОткакто Трифон си отряза носа, той все му падаше. Заклетият пияница не мърдаше никъде без „Корега“ в джоба си. Вярно, този фиксиращ крем се използваше […]
към публикацията“Човек и добре да живее, трябва да се храни”, мислеше си Ани, опитвайки се да избере между крак, гърди и беззъба човешка глава. Намръщи се […]
към публикациятаПръстите ми се протягат в тъмното и се плъзват по лигавите камъни в търсене на посока. Едва сдържам писъка в дробовете си, за да не […]
към публикациятаВ къщи съм и чакам гости, така мисля. От прозореца на кухнята виждам двора и съседната къща, която със сигурност знам, че всъщност е моята. […]
към публикациятаВ мрачно, прашно, пълно с паяжини изоставено мазе три деветгодишни дечица разлистваха древна книга. Момиченцето сред тях показа картинка на страховито същество с рога и […]
към публикациятаМесечината се скри зад тежки черни облаци. Блатните изпарения го задавиха. Мирис на плесен и гнилоч. Примижа. Нищо не виждаше. Постепенно очите му свикнаха с […]
към публикациятаЧувате ли стъпките им? Не? Странно, защото аз ги чувам въпреки глъчката в метрото. Чувам ги всеки ден през звукът на тракащите по траверсите колелета […]
към публикациятаЖената взе брадвата, събра цялата си смелост и се доближи до вратата на мазето. Преди седмица мъжът ѝ беше прегазен от тир и единственото, което […]
към публикациятаСтранно, не ме е страх! Не ме беше страх, и когато ме наблъскаха в каросерията на камиона пълен с кокошки в клетки. Някак миризмата на […]
към публикациятаСкалата се срути зад гърба му. Затрупа входа. Подплашени прилепи се втурнаха към лицето му. Той размаха ръце да ги пропъди. Хукна без посока навътре […]
към публикациятаПикапът сърдито ръмжеше по неравния път. Иван включи на ниска предавка, погледна часовника и изруга. Трябваше вече да е стигнал, а имаше още поне двадесет […]
към публикациятаАз съм колекционер. Всъщност съм ценител! Всеки предмет е зареден с енергията на жертвата, нейните страхове, надежди, любов, омраза. Не това е най-ценното, не! Най-ценното […]
към публикациятаТой беше безсмъртен. И зъл. Много зъл. Беше се родил недъгав – с гърбица и по-къс ляв крак. Майка му бе умряла при раждането и […]
към публикациятаВсяка пролет цялото градче тръпнеше в очакване на куклените приказки на Майстора на марионетки – представленията му бяха невероятни, като изстъргани от живота, а куклите… […]
към публикацията– Ееее, айде малко по-бързо – изкрещя дамата, която ме беше пуснала секунда по-рано да мина пред нея на опашката, спомняйки си, че бях там […]
към публикациятаХелоуин. Хелоуин беше нейната нощ. Нощ на вещици, нощ на духове, нощ на зли сили. Милена се огледа в огледалото. Луминесцентната лампа светеше право в […]
към публикациятаДрънннн, дрънннн, дръннн… Протягам ръка и бутам телефона. Трясък на счупено. Отварям едното око и поглеждам някъде си. На ръба на леглото ми е седнал […]
към публикациятаМомичето тичаше с все сила през непознатата и странна гора. Успяваше да избегне пипалата на дърветата, които се опитваха да я повалят на земята. Пред […]
към публикациятаНетърпеливо отпивам от поредното питие в този продънен бар, който случайно намерих под подлеза на Централна ЖП Гара. Мирише на урина и вкисната бира, подът […]
към публикациятаРазличавам очертанията му в огледалото. Разкривени контури на лице от дим върху моето. Ако примигна стават по-ясни: кухи очи; устни, разтегнати в налудничава гримаса; гротескни, […]
към публикациятаПътувам често. Не обичам работата си, но какво да се прави-съдба! Предрекла е – ние тримата (аз, сестра ми и нашия брат) постоянно да сме […]
към публикацията– 5 големи зелки, 2 килограма моркови, корнишони, зелени домати… – А искате ли тикви? Днес е Хелоуин… – Никакви тикви – прекъсва я Мила […]
към публикациятаАз не съм луд, творец съм. Докторът, разбира се не вярва, но това си е негов проблем. Сега смятам да направя най-страховитата тиква за Хелоуин […]
към публикациятаБеше тридесети октомври, жълто-оранжевите листа падаха и примамливо се носеха от хладния есенен вятър. Самотна пейка в парка отново беше празна, неизползвана от никого. Листата […]
към публикацията– Искам да ме направиш известна в целия свят за един ден – каза надменната художничка на току-що наетата си PRка. На сутринта във всички […]
към публикацията– Здраштии, Шервена Шапшице. – Офф, пак си прекалил с медовината. Върколакът сви рамене смутено. – Не шъм бе. – Значи си пушил трева от […]
към публикациятаСтрах изпитва всеки човек. Той е съвкупност от чувства, емоции и характерни поведенчески реакции с цел да ни предупреждава и предпазва. Хората се страхуваме от […]
към публикациятаЛидия тичаше по крайбрежната алея и проклинаше психотерапевта. Глупакът, вместо да ѝ даде хапчета, за да се справи със следродилната депресия и натрапчивите мисли как […]
към публикациятаБудя се посред нощ. Ледени капки студена пот са прилепили тениската към тялото ми, а аз се боря с идеята да си направя кафе или […]
към публикациятаСтаята бе мрачна и се носеше силна миризма на акварел смесен с пот и влага. Паркетът скърцаше при всяка крачка, напред-назад, мръсни завеси падаха тежко […]
към публикацията‘36 бутилки ром наредени на тезгяха Ай, ай, ай – жаба скача във водата, Последният си грош изпи и пропиля, чии са тез отрязани крака?’ […]
към публикациятаПритиснал платнената торбичка с горещи мекици до сърцето си, Лазар бягаше нагоре през гористите хълмове. Косата му, мокра от пот, беше замръзнала по челото му, […]
към публикациятаИзкачвах се по стръмната пътека осеяна с камънаци и шума. Времето беше топло. Слънчевите лъчи се процеждаха през клоните на дърветата. Лек ветрец раздухваше листата […]
към публикациятаМинавах край мазето в къщата на Алек и чух познат глас. – Не се прибирай вкъщи тази вечер. – Как така? – не смеех да […]
към публикациятаКрясък на птица огласи вековната гора. Лазар изпусна неосъзнато задържан дъх и се загърна по-плътно в мекото наметало от черни пера. Диханията на мъжа, сгушен […]
към публикациятаСбрани под стряхата на старата черква, няколко бездушници очакваха литургията насядали под дебелата сянка на чердака. С три гробовни дръна селската камбана печално изстена началото […]
към публикацията–Хареса ли ти?! Хареса ли ти?! Хареса ти! Ти харесваш истински мъже, който знаят какво искат, почитат ценностите и завета на дедите си! Ние сме […]
към публикациятаГрадският часовник отброи три през нощта. Звънът на железните камбани се чуваше приглушено в тъмната спалня. Доста по-отчетливо беше тихото чегъртане по дървения под. Сенките […]
към публикациятаНе разбирам желанието на други, да ги наречем колеги, да заглушават жертвите си. Човешките писъци ми харесват. Обичам болката в гласа им и последните моменти […]
към публикациятаХладни пръсти, обвили се около скротума му, го събудиха. – А, бебче, дощя ти се все пак? В този миг осъзна, че бебчето не би […]
към публикациятаАбсурдно е да очакваш някой да те спаси в средата на океана. Бабата обаче протегна сбръчканата и пожълтяла като древен пергамент ръка, сграбчи ме за […]
към публикацията