Твоята история също би могла да заеме място сред другите на тази страница.
Виж как“ОТЧЕ НАШ, ТИ, КОЙТО СИ НА НЕБЕСАТА…” Литургията щеше да започне в 19:00. Значи трябва да е в църквата поне половин час по-рано. Погледна часовника […]
към публикациятаДен втори. Героят ми го е страх да се съблече. Трябва да го накарам. Обаче той май подозира намеренията ми да го жертвам и отказва […]
към публикациятаМъглата не се вдигаше вече пети месец. Всички бяха изнервени и не знаеха какво да правят в подтискащите си домове. Всяка къща става такава, когато […]
към публикациятаОстриетата свистяха във виртуозна мелодия в ръцете на тъмничаря. Жертвата се извиваше, опъваше веригите покрити с ръжда, и пищеше. Нямаше кой да ѝ се притече […]
към публикациятаИван вдигна закривената си сабя пред лицето си, което цялото бе плувнало в пот. Направи две неуверени крачки и спря почти пред “чучелото” -последният и […]
към публикацията–Моника, Моника къде си? -къде отиде това дете, нали досега вървеше до нея? Тамън беше приключила разговора с шефа си, а сега детето го нямаше. […]
към публикациятаДъжда завари Анна на улицата. Първо прокапаха няколко едри капки, които сякаш умишлено се бяха прицелили в челото, шията и голите ѝ рамене, а после, […]
към публикациятаВремето лети бързо, когато си се зачел в поредния криминален роман. И точно да разбереш кой е убиеца, телефона ти изпищява и виждаш, че закъсняваш […]
към публикациятаВойната остави само разрушения. Двата воюващи блока не бяха използвали оръжията си за масово унищожение. Но въпреки това населението на Земята се беше стопило до […]
към публикациятаГеорги бе притиснал арбалета към гърдите си и магическата стрела в него блестеше в синьо. Прескочи една полустрошена надгробна плоча, претъркули се и се скри […]
към публикациятаОтдавна искаше да се отърве от малката. Беше показал великодушие, когато се съгласи да я вземе и да я отгледа. Вярно, беше му дъщеря, но […]
към публикациятаКакво беше това?! Наведена над лехите с марули в градината, Ана скубеше упоритите плевели, които бяха избуяли между листните зеленчуци. Чувайки оглушителния шум, тя се […]
към публикациятаПозвъняването на входната врата я сепна. Така беше потънала в книгата си, че буквално почувства как някой грубо я издърпа в реалността. Не очакваше никого, […]
към публикациятаЧичо Вълчо беше ценител на женската красота. Това можеха да потвърдят всички хора от родното му градче. Навремето бе успял да спечели най-хубавата девойка и […]
към публикациятаОткакто Трифон си отряза носа, той все му падаше. Заклетият пияница не мърдаше никъде без „Корега“ в джоба си. Вярно, този фиксиращ крем се използваше […]
към публикацията“Човек и добре да живее, трябва да се храни”, мислеше си Ани, опитвайки се да избере между крак, гърди и беззъба човешка глава. Намръщи се […]
към публикациятаПръстите ми се протягат в тъмното и се плъзват по лигавите камъни в търсене на посока. Едва сдържам писъка в дробовете си, за да не […]
към публикациятаВ къщи съм и чакам гости, така мисля. От прозореца на кухнята виждам двора и съседната къща, която със сигурност знам, че всъщност е моята. […]
към публикациятаВ мрачно, прашно, пълно с паяжини изоставено мазе три деветгодишни дечица разлистваха древна книга. Момиченцето сред тях показа картинка на страховито същество с рога и […]
към публикациятаМесечината се скри зад тежки черни облаци. Блатните изпарения го задавиха. Мирис на плесен и гнилоч. Примижа. Нищо не виждаше. Постепенно очите му свикнаха с […]
към публикациятаЧувате ли стъпките им? Не? Странно, защото аз ги чувам въпреки глъчката в метрото. Чувам ги всеки ден през звукът на тракащите по траверсите колелета […]
към публикациятаЖената взе брадвата, събра цялата си смелост и се доближи до вратата на мазето. Преди седмица мъжът ѝ беше прегазен от тир и единственото, което […]
към публикациятаСтранно, не ме е страх! Не ме беше страх, и когато ме наблъскаха в каросерията на камиона пълен с кокошки в клетки. Някак миризмата на […]
към публикациятаСкалата се срути зад гърба му. Затрупа входа. Подплашени прилепи се втурнаха към лицето му. Той размаха ръце да ги пропъди. Хукна без посока навътре […]
към публикациятаПикапът сърдито ръмжеше по неравния път. Иван включи на ниска предавка, погледна часовника и изруга. Трябваше вече да е стигнал, а имаше още поне двадесет […]
към публикациятаАз съм колекционер. Всъщност съм ценител! Всеки предмет е зареден с енергията на жертвата, нейните страхове, надежди, любов, омраза. Не това е най-ценното, не! Най-ценното […]
към публикациятаТой беше безсмъртен. И зъл. Много зъл. Беше се родил недъгав – с гърбица и по-къс ляв крак. Майка му бе умряла при раждането и […]
към публикациятаВсяка пролет цялото градче тръпнеше в очакване на куклените приказки на Майстора на марионетки – представленията му бяха невероятни, като изстъргани от живота, а куклите… […]
към публикацията– Ееее, айде малко по-бързо – изкрещя дамата, която ме беше пуснала секунда по-рано да мина пред нея на опашката, спомняйки си, че бях там […]
към публикациятаХелоуин. Хелоуин беше нейната нощ. Нощ на вещици, нощ на духове, нощ на зли сили. Милена се огледа в огледалото. Луминесцентната лампа светеше право в […]
към публикациятаДрънннн, дрънннн, дръннн… Протягам ръка и бутам телефона. Трясък на счупено. Отварям едното око и поглеждам някъде си. На ръба на леглото ми е седнал […]
към публикациятаМомичето тичаше с все сила през непознатата и странна гора. Успяваше да избегне пипалата на дърветата, които се опитваха да я повалят на земята. Пред […]
към публикациятаНетърпеливо отпивам от поредното питие в този продънен бар, който случайно намерих под подлеза на Централна ЖП Гара. Мирише на урина и вкисната бира, подът […]
към публикациятаРазличавам очертанията му в огледалото. Разкривени контури на лице от дим върху моето. Ако примигна стават по-ясни: кухи очи; устни, разтегнати в налудничава гримаса; гротескни, […]
към публикациятаПътувам често. Не обичам работата си, но какво да се прави-съдба! Предрекла е – ние тримата (аз, сестра ми и нашия брат) постоянно да сме […]
към публикацията– 5 големи зелки, 2 килограма моркови, корнишони, зелени домати… – А искате ли тикви? Днес е Хелоуин… – Никакви тикви – прекъсва я Мила […]
към публикациятаАз не съм луд, творец съм. Докторът, разбира се не вярва, но това си е негов проблем. Сега смятам да направя най-страховитата тиква за Хелоуин […]
към публикациятаБеше тридесети октомври, жълто-оранжевите листа падаха и примамливо се носеха от хладния есенен вятър. Самотна пейка в парка отново беше празна, неизползвана от никого. Листата […]
към публикацията– Искам да ме направиш известна в целия свят за един ден – каза надменната художничка на току-що наетата си PRка. На сутринта във всички […]
към публикацията– Здраштии, Шервена Шапшице. – Офф, пак си прекалил с медовината. Върколакът сви рамене смутено. – Не шъм бе. – Значи си пушил трева от […]
към публикациятаСтрах изпитва всеки човек. Той е съвкупност от чувства, емоции и характерни поведенчески реакции с цел да ни предупреждава и предпазва. Хората се страхуваме от […]
към публикациятаЛидия тичаше по крайбрежната алея и проклинаше психотерапевта. Глупакът, вместо да ѝ даде хапчета, за да се справи със следродилната депресия и натрапчивите мисли как […]
към публикациятаБудя се посред нощ. Ледени капки студена пот са прилепили тениската към тялото ми, а аз се боря с идеята да си направя кафе или […]
към публикациятаСтаята бе мрачна и се носеше силна миризма на акварел смесен с пот и влага. Паркетът скърцаше при всяка крачка, напред-назад, мръсни завеси падаха тежко […]
към публикацията‘36 бутилки ром наредени на тезгяха Ай, ай, ай – жаба скача във водата, Последният си грош изпи и пропиля, чии са тез отрязани крака?’ […]
към публикациятаПритиснал платнената торбичка с горещи мекици до сърцето си, Лазар бягаше нагоре през гористите хълмове. Косата му, мокра от пот, беше замръзнала по челото му, […]
към публикациятаИзкачвах се по стръмната пътека осеяна с камънаци и шума. Времето беше топло. Слънчевите лъчи се процеждаха през клоните на дърветата. Лек ветрец раздухваше листата […]
към публикациятаМинавах край мазето в къщата на Алек и чух познат глас. – Не се прибирай вкъщи тази вечер. – Как така? – не смеех да […]
към публикациятаКрясък на птица огласи вековната гора. Лазар изпусна неосъзнато задържан дъх и се загърна по-плътно в мекото наметало от черни пера. Диханията на мъжа, сгушен […]
към публикациятаСбрани под стряхата на старата черква, няколко бездушници очакваха литургията насядали под дебелата сянка на чердака. С три гробовни дръна селската камбана печално изстена началото […]
към публикацията–Хареса ли ти?! Хареса ли ти?! Хареса ти! Ти харесваш истински мъже, който знаят какво искат, почитат ценностите и завета на дедите си! Ние сме […]
към публикациятаГрадският часовник отброи три през нощта. Звънът на железните камбани се чуваше приглушено в тъмната спалня. Доста по-отчетливо беше тихото чегъртане по дървения под. Сенките […]
към публикациятаНе разбирам желанието на други, да ги наречем колеги, да заглушават жертвите си. Човешките писъци ми харесват. Обичам болката в гласа им и последните моменти […]
към публикациятаХладни пръсти, обвили се около скротума му, го събудиха. – А, бебче, дощя ти се все пак? В този миг осъзна, че бебчето не би […]
към публикациятаАбсурдно е да очакваш някой да те спаси в средата на океана. Бабата обаче протегна сбръчканата и пожълтяла като древен пергамент ръка, сграбчи ме за […]
към публикацията