Новата класна от мазето на блока

В мрачно, прашно, пълно с паяжини изоставено мазе три деветгодишни дечица разлистваха древна книга. Момиченцето сред тях показа картинка на страховито същество с рога и червена опашка на двете момченца. Те се усмихнаха някак зловещо, а белите им зъбки засияха в полумрака на свещите. Момиченцето започна да чете от книгата. Паяците по паяжините потрепнаха, раздвижиха се неспокойно. Свещите взеха да мърдат от лек смразяващ полъх влязъл от някъде. Момиченцето не спираше да чете, а двете момченца се хванаха за ръце и слушаха древните слова. Книгата пламна с червен пламък, а децата се разпищяха и побягнаха изпускайки я на влажния под. Тогава свещите изгаснаха. Паяците от паяжините наскачаха в него, и червения огън изгасна. Книгата се затвори и настана мрак в изоставеното мрачно мазе. Чуха се шумните стъпки от тичащите по стълбите на блока деца. После се отключиха три врати и тежко се треснаха почти едновременно. Но в мрака на мазето светнаха две червени очи, те се раздвижиха, а на слабоосветения коридор между мазетата идваща от счупеното стъкло на малко прозорче се показа една червена опашка за миг и веднага се прибра в мазето. От мазето излезе прекрасна червенокоса дама, облечена в къса плътно по нея червена рокля с дълбоко деколте и гол гръб. Дамата понамести роклята си и плахо се огледа, след което излезе пред блока. Погледна и се насочи към прозорците и терасите на живущите. По устните ѝ премина лукава усмивка. Последва шумът от отключването на три врати. Децата бързо се затичаха по стълбите и след миг застанаха едно до друго пред червенокосата дама. Тя ги огледа хубаво и каза:

– И така деца, кой ви закача в училище?

– Коя си ти?- попита момиченцето.

– Аз съм новата ви класна и е време за разплата – очите на червенокосата дама блеснаха и станаха червени като косата и роклята ѝ…