Новата класна от мазето на блока

Костадин Койчев – Kovak

В мрачно, прашно, пълно с паяжини изоставено мазе три деветгодишни дечица разлистваха древна книга. Момиченцето сред тях показа картинка на страховито същество с рога и червена опашка на двете момченца. Те се усмихнаха някак зловещо, а белите им зъбки засияха в полумрака на свещите. Момиченцето започна да чете от книгата. Паяците по паяжините потрепнаха, раздвижиха се неспокойно. Свещите взеха да мърдат от лек смразяващ полъх влязъл от някъде. Момиченцето не спираше да чете, а двете момченца се хванаха за ръце и слушаха древните слова. Книгата пламна с червен пламък, а децата се разпищяха и побягнаха изпускайки я на влажния под. Тогава свещите изгаснаха. Паяците от паяжините наскачаха в него, и червения огън изгасна. Книгата се затвори и настана мрак в изоставеното мрачно мазе. Чуха се шумните стъпки от тичащите по стълбите на блока деца. После се отключиха три врати и тежко се треснаха почти едновременно. Но в мрака на мазето светнаха две червени очи, те се раздвижиха, а на слабоосветения коридор между мазетата идваща от счупеното стъкло на малко прозорче се показа една червена опашка за миг и веднага се прибра в мазето. От мазето излезе прекрасна червенокоса дама, облечена в къса плътно по нея червена рокля с дълбоко деколте и гол гръб. Дамата понамести роклята си и плахо се огледа, след което излезе пред блока. Погледна и се насочи към прозорците и терасите на живущите. По устните ѝ премина лукава усмивка. Последва шумът от отключването на три врати. Децата бързо се затичаха по стълбите и след миг застанаха едно до друго пред червенокосата дама. Тя ги огледа хубаво и каза:

– И така деца, кой ви закача в училище?

– Коя си ти?- попита момиченцето.

– Аз съм новата ви класна и е време за разплата – очите на червенокосата дама блеснаха и станаха червени като косата и роклята ѝ…

Костадин Койчев – Kovak

Костадин Койчев – Kovak

Аз съм завършил Медийна информация и реклама, но се занимавам с онлайн търговия и опитвам да пиша.
Израснал съм в малкото градче Радомир, но живея от 16 години в София. Мечтая някога да публикувам романа, който пиша!

Намери ме във фейсбук.

Подобни Микроистории

Вечност

Пламен М. Герзилов

Пламен М. Герзилов

03/06/2024

Георги бе притиснал арбалета към гърдите си и магическата стрела в него блестеше в синьо. Прескочи една полустрошена надгробна плоча, претъркули се и се скри […]

към публикацията

Изоставена

Деница Табакова-Желязкова

Деница Табакова-Желязкова

03/06/2024

Отдавна искаше да се отърве от малката. Беше показал великодушие, когато се съгласи да я вземе и да я отгледа. Вярно, беше му дъщеря, но […]

към публикацията

Гърмът

Елиса Хес

Елиса Хес

03/06/2024

Какво беше това?! Наведена над лехите с марули в градината, Ана скубеше упоритите плевели, които бяха избуяли между листните зеленчуци. Чувайки оглушителния шум, тя се […]

към публикацията

Абонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.

Използваме Brevo като CRM платформа. С изпращането на тази форма се съгласявате, че информацията ви ще бъде прехвърлена към Brevo за обработка. Научете повече за практиките за поверителност на Brevo.
Успех

Успех

Успешно се абонирахте за бюлетина ни или обновихте данните си в списъка ни.

Греда

Нещо не е наред

Не можахме да ви абонираме. Презаредете страницата и опитайте отново.

Затвори