Тревата зад къщата

Зад къщата на стрина Пена имаше обширно блато удобно скрито зад високи треви. Стрина Пена никога не ми забраняваше да правя каквото и да е. Според нея всичко бе препоръчително. Обичах я заради цялата свобода която ми даваше. Държеше се с мен като с голям. Само не харесвах когато ме целуваше и щипеше по бузите. Чувствах се неудобно, а обичта ѝ бе толкова голяма, че след като ме ощипеше с дни имах червени петна.

Днес стрина Пена, пременена в любимата си черна рокля на жълти райета, отиде до града, за да напазарува. Още преди колата ѝ да се изгуби от поглед бях полетял към високи треви зад къщата. Днес щях да съм изследовател. Имах стара манерка пълна с лимонада, счупен калейдоскоп който с малко въображение ставаше на далекоглед и най-важното – мачете. Е не беше истинско, а стар кухненски нож, но вършеше работа.

Вървях сред тревите и размахвах своето мачете. Жабите пееха някъде в далечината водейки ме към блатото. Тревите ставаха все по-високи и скоро не можех да зърна дори покрива на стринината къща през моя далекоглед. Почвата стана влажна, а водата покриваше краката ми до глезен.

Нещо пльосна във водата край мен. Пиявица! Бързо огледах краката си. Бяха обсипани със слузестите черни тела на десетки пиявици. Уплашен прокарах ръка по гърба си и усетих издайнически подутини под тениската си. Закрещях и задърпах проклетите гадини от себе си. Не ме болеше, но кръвта от малките рани се стичаше по мен, а гнусните им тела се гърчеха между пръстите ми.

Пиявиците бяха във водата, по обувките ми, пъплеха по тревите и папурите. Тревите прошумоляха. Зърнах черна сянка, ала това което ме уплаши и накара да побегна крещейки бе жълтата ивица която забелязах. Това бе пиявица! Огромна пиявица! Сигурно бе колкото котка.

Тичах през глава. Загубих мачетето си, далекогледа и най-важното, гордостта си. Вече плачех и виках за помощ. Опитвах се да прогоня ужасяващата мисъл, че съм се изгубил в тревите когато пред мен се разкри най-прекрасната гледка на света – покривът на стринината къща. Щом зърнах фасадата с олющена боя знаех, че съм в безопасност, но това не забави моя бяг.

Задната врата се отвори и видях стрина Пена. Хвърлих се към нея и я прегърнах подсмърчащ. Тя ме притисна към себе си и приглади влажната ми от пот коса. Наведе съм към мокрото ми от сълзи лице, за да ме успокои с целувка. Тогава, през все още насълзените си очи видях как устните ѝ се издължават и извиват, досущ като малко смукало. Вече бяха на педя пред лицето ѝ когато се разтвориха разкривайки стотици малки, остри и закривени като рибарски кукички зъби.

Стрина Пена ме събуди. Беше вечер. Обясни ми, че съм сънувал кошмар. Понечи да ме целуне, но я отблъснах. Искам да се прибера при мама и татко, но стрина Пена казва, че те ще се върнат чак в края на лятото. Колко дълго е това лято и още колко ще мога да избягвам прегръдките и целувките ѝ? За десерт отново има шоколадова торта и портокалов сок. Трябва да избягвам.