Нещото

Даниела Тенева

Момичето тичаше с все сила през непознатата и странна гора. Успяваше да избегне пипалата на дърветата, които се опитваха да я повалят на земята. Пред нея изкочи трънлив храст. Точно когато се канеше да се оттластне от земята и да го прескочи, две слаби, но мускулести ръце я сграбчиха. Гърба ѝ се удари в гърдите на този, от когото бягаше. Очите ѝ се разшириха от ужас, но не заради мъжа. Причината беше в това, което виждаше пред себе си. Длан запуши устата ѝ миг преди да нададе писък и да издаде присъствието им. На осветената от двете луни поляна зад храстите, кротко си пасеше животно, което приличаше на огромен елен. А след секунда главата му беше изтръгната на два метра над тялото, с провисващи се от нея вътрешности. Нещото, което обезглави “елена”, отхапа муцуната от рогата и замляска силно. Изплю очните ябълки и едната се търкули до храста пред момичето. Тя закрещя в шепата на мъжа, той изръмжа тихо в ухото ѝ да мълчи, обърна я с гръб към Нещото, което беше почнало да отделя краката на животното и да ги оглозгва, махна длан от устните ѝ, хвана я за ръката и я повлече по-далеко от кървавата сцена.

Тя се остави той да я води, стискаше силно ръката му, страхът и шокът я накараха да забрави, че до преди секунди бягаше от него.

Той спря пред едно доста широко дърво и заопипва под лианите, които го покриваха, докато пръстите му не потънаха в тях. Бутна момичето във вътрешността на дървото, а после и той влезе.

– Нали няма да ме изриташ да спя навън?

– Не и след това, което видях. Какво, по дяволите, беше това?! Какво – посочи около себе си – е това?

– Това е моята планета. А след като се оженим – и твоя. Добре дошла!

Даниела Тенева

Даниела Тенева

Родена съм в Бургас, но любовта ме отвя в Чехия. Вече освен за детето на свекървата, се грижа и за моето - Даромира.

Имам един издаден разказ в сборник, след участие в конкурс. Обикновено пиша романтични истории (които първо съм сънувала :D) и простотии, които може да намерите в уатпад.

Четенето и писането са моят начин да се справя със света.

Намери ме в http://wattpad.com/danielateneva

Подобни Микроистории

Вечност

Пламен М. Герзилов

Пламен М. Герзилов

03/06/2024

Георги бе притиснал арбалета към гърдите си и магическата стрела в него блестеше в синьо. Прескочи една полустрошена надгробна плоча, претъркули се и се скри […]

към публикацията

И божият пръст може да се окаже среден

Чемби Чембърс

Чемби Чембърс

03/06/2024

Оцеляха малцина, има няма десетина, почти всички ранени. Импровизираните превръзки отдавна не спираха кръвта. Все още се държаха заедно, изчакваха бавните и помагаха на падналите […]

към публикацията

Един от себе си

Яна Хараланова

Яна Хараланова

03/06/2024

Движеше се бавно из мрака на къщата. Беше спокоен. Знаеше какво го очаква, знаеше, че е неизбежно. Колкото и могъщ магьосник да беше, не можеше […]

към публикацията

Абонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.

Използваме Brevo като CRM платформа. С изпращането на тази форма се съгласявате, че информацията ви ще бъде прехвърлена към Brevo за обработка. Научете повече за практиките за поверителност на Brevo.
Успех

Успех

Успешно се абонирахте за бюлетина ни или обновихте данните си в списъка ни.

Греда

Нещо не е наред

Не можахме да ви абонираме. Презаредете страницата и опитайте отново.

Затвори