Твоята история също би могла да заеме място сред другите на тази страница.
Виж какUnder the Light, yet under,Under the Grass and the Dirt,Under the Beetle’s CellarUnder the Clover’s Root… Emily Dickinson Постоянният студ от известно време се прекъсваше […]
към публикациятаВъведоха я в колибата на Виждащите привечер. Черното слънце почти се беше скрило зад Пепеливите планини. Трите жени я накараха да седне на стар, лепкав […]
към публикациятаВтресе го. Температурата му беше толкова висока, че кожата му сякаш се топеше. Жълти сенки обикаляха стаята. Малката свещ в средата на масата ги пръскаше […]
към публикациятаСлабият младеж застанал на ъгъла на Пето авеню завъртя рошавата си глава и с плах поглед обходи безизразната тълпа от сиви муцуни влачещи се като […]
към публикациятаЖивяла някога кралица една в малка дивна и мирна страна. Красива и мъдра била, за поданиците си най-добра. Кралицата дълго мечтала да има деца , […]
към публикациятаВ стари времена, в една малка къщичка живеело скромно семейство с три сестри. Най- голямата се казвала Мартина, кръстена на пролетния месец. Средната се казвала […]
към публикациятаВ центъра на света, в полите на великата планина имаше селце. В него живееха малката Мара и майка ѝ Вера, която бе шивачка. Вера често […]
към публикациятаСкалотряс от рода Кумулус беше млад и могъщ мъглороден. Всички смятаха, че един ден ще стане водач на кумулусите, защото дори скалните орли се страхуваха […]
към публикациятаМного отдавна, в далечно кралство, насред потъналите в сняг и студ планински върхове, се родил уродлив принц. Майка му, кралицата, била толкова отвратена от изчадието […]
към публикациятаВ селото казваха, че мелничарят е продал душата си, за да спаси мелницата от потопа. Истината беше по-лоша: продаде дъщеря си. Реката ревеше, колелото се […]
към публикациятаИмало едно време в малко село, сгушено между високи хълмове и на край безкрайната гора, едно семейство – баща, майка и техните две деца: братче […]
към публикацията–Хайде де! -Разкажи ни! Искаме приказка! Юлето се притисна от лявата ми страна, Марина – от дясната. Видял, че стратегическите места са заети, Светли се […]
към публикациятаСмъртта ме съпровожда с всяка крачка. Първо уви хлъзгавите си пипала около любимият ми и го запрати към студената гръд на друга любовница -земята. След […]
към публикациятаГодините бяха лоши, а дните се изнизваха по-трудно отколкото грошове излизат от кесията на бирник. Първо ни сполетя болестта. Безименна, коварна и безпощадна. Разболееше ли […]
към публикациятаПринцът слушал от малък за затворени девици в кули пазени от зли дракони и непристъпни магически храсти. Царят и придворните изобщо не се изненадали когато […]
към публикациятаЖивели някога баба и дядо в своята малка къщичка, построена до бистро ручейче, накрая на селото, точно до голямата гъста гора. Харесвало им да са […]
към публикациятаИмало някога, в едно затънтено село насред гората, малка приветлива къщичка. Направена от дърво, с множество прозорци и ниска вратичка, пред нея се съхраняваше тучна […]
към публикациятаВъв стара кръчма, млад зевзек, изчакал мрака на нощта на подбив взел бе рицар млад разказвайки историята стара за Страшната гора. – Там където вещиците […]
към публикациятаЖивяли някога мъж и жена, които дълго време не можели да имат дете. Когато вече се били отказали от своята мечта, съдбата ги дарила най-неочаквано […]
към публикациятаЛето Господне 1283 бе такова само на думи. Небесата бяха почернели отскръби студ, а облаците се бяха привели над земята сякаш всеки миг ще изсипятНоевия […]
към публикациятаПреди векове, когато Империята още била незабележимо кралство в сянката на великите тогава сили, а столичният град – селце на брега на реката, децата се […]
към публикациятаДойката приключи със следобедното четене и погледна към принцеса Лиора, която беше застинала с вперен поглед през прозореца. – Добре ли сте? – Дойке – […]
към публикацията„И заживели щастливо!“ Отново ехтеше гласът на екскурзовода, пропит с онази досадна, сладникава приповдигнатост, която използваше за милионен път. Туристите, скупчени в балната зала на […]
към публикациятаИмало едно време едно малко село, сгушено в полите на гъста гора. Там селяните се познавали и от уста на уста се носела страховитата легенда […]
към публикациятаНа необитаем екзотичен остров растяха непознати на учените цветя. Стъблата им гордо се извисяваха цял човешки ръст. Листата им – дълги един лакът, яркозелени, гладки […]
към публикациятаДетето се бореше с разпенилата се вода, която се опитваше да го притегли дълбоко в своята студена прегръдка. Очите му се бяха оцъклили като на […]
към публикацията– Сложи бавно скиптъра на пода, хлапе! Не! Само не го размахвай! – мекият баритон се извиси до оперни трели, когато понечих да махна превръзката […]
към публикациятаПристъпвах по каменните плочи към заветния край. Не можех да повярвам, че денят бе настъпил. Денят, в който светът ми се бе сринал на прах. […]
към публикациятаЕлиса стоеше пред златната врата, украсена с древни руни. Въздухът трептеше от магията, която излъчваше, и тя знаеше, че само един дръзък ход можеше да […]
към публикациятаМалка долина, скрита в сърцето на горите, беше позната само на старите легенди. София дълго търсеше това място, вярвайки, че тя е последната, която може […]
към публикациятаБързаше. Почти тичаше. Днес беше годишнината от сватбата му и все още не бе купил подарък за съпругата си. Сутринта, когато видя отметката в списъка […]
към публикациятаОстриетата свистяха във виртуозна мелодия в ръцете на тъмничаря. Жертвата се извиваше, опъваше веригите покрити с ръжда, и пищеше. Нямаше кой да ѝ се притече […]
към публикациятаКамъкът омекотяваше формите си с всеки нов удар на чука и длетото. Цяла учебна година дипломантите на Академия Айкин Дутсе работеха по своите шедьоври и […]
към публикациятаДъжда завари Анна на улицата. Първо прокапаха няколко едри капки, които сякаш умишлено се бяха прицелили в челото, шията и голите ѝ рамене, а после, […]
към публикациятаОцеляха малцина, има няма десетина, почти всички ранени. Импровизираните превръзки отдавна не спираха кръвта. Все още се държаха заедно, изчакваха бавните и помагаха на падналите […]
към публикациятаДвижеше се бавно из мрака на къщата. Беше спокоен. Знаеше какво го очаква, знаеше, че е неизбежно. Колкото и могъщ магьосник да беше, не можеше […]
към публикациятаЧетиристотин са стълбите към Светилището. Извисяваха се пред тях – каменни и порочно чисти, блестят под студените лъчи на изгряващото слънце. Песнопенията на послушниците идват […]
към публикациятаМакар робата да лепнеше по тялото ѝ заради изкачването на стъпалата, Ювина потръпна. Сенките танцуваха като живи по стените на безкрайното мрачно стълбище. Зловещ вятър […]
към публикациятаФантазирам си как ги убивам. Бавно, за да усетят всяка болка, която смятам да им причиня. Но това са, разбира се, само фантазии, аз съм […]
към публикациятаМразя свети Валентин! Мразя димът, мразя и проклетата смрад на горящи тела. Но любовта ни кара да правим какво ли не. Особено примесена с вино. […]
към публикациятаПозвъняването на входната врата я сепна. Така беше потънала в книгата си, че буквално почувства как някой грубо я издърпа в реалността. Не очакваше никого, […]
към публикацията– Скачай и бягайте! Бързо, бягайте към Пещерата на лъвската глава! Чукундурите са зад хълма. Просперо видя как отряд от тези твари се промъква в […]
към публикациятаОтдавна се говореше, че ако в навечерието на четиринадесети февруари излезеш от селото и поемеш към леса на изток, ще намериш малка колиба, където тайнствен […]
към публикациятаЗвънеца иззвъня. Беше четиринадесети февруари, но той не значеше нищо за осемнадесет годишния Жорко, който пусна джойстика с нежелание. Беше сам вкъщи. Отвори, но на […]
към публикациятаФилип Фернандез седеше привидно отпуснато, опрял гръб на меката кожена облегалка на креслото в далечния ъгъл на огромната стая, която приятелят му Владимир използваше за […]
към публикациятаУбивахме заедно. Той с меч, аз с изкуство. Така се срещнахме, преди тридесет години: наеха ме да го убия, а той трябваше да убие мен. […]
към публикацията– Пак ли си наказан? – Фигаро, тихо! Ще ми удължат наказанието, ако продължавам да си говоря с теб. – Но, има толкова по-важни неща […]
към публикациятаДим и вопли се чуваха в коридора. От отломките се надигна магьосника смръщен от болка, парче от гредите стърчеше в ръката му. Не я усещаше. […]
към публикациятаВинаги носи същото окървавено наметало. Същите скъсани ръкавици с липсващ връх на палеца. Ритуалната брадва със следи от кръв по острието. Кожената маска, под която […]
към публикациятаГло се събуди с ужасно главоболие. Нещо стържеше, пилеше и не й даваше покой. Случваше се понякога, напоследък – по-често. Имаше много спокойни, безгрижни дни, […]
към публикациятаЧинчи често идваше в съня на. Силви. Това беше един от бившите ѝ домашни любимци- странното животно с муцуна на заек без дългите уши и […]
към публикацията– Брей – Макс се наведе да огледа пениса през стъклото на хладилния контейнер. – Внушително. Светлината в лабораторията се фокусира върху работната маса за […]
към публикациятаПикапът сърдито ръмжеше по неравния път. Иван включи на ниска предавка, погледна часовника и изруга. Трябваше вече да е стигнал, а имаше още поне двадесет […]
към публикациятаЯто жерави летяха високо в небето над Пирин планина. Отлитаха на юг. По тясна пътека между широколистни дървета яздеше на петниста кобила Бали Бей. Млад […]
към публикациятаТой беше безсмъртен. И зъл. Много зъл. Беше се родил недъгав – с гърбица и по-къс ляв крак. Майка му бе умряла при раждането и […]
към публикациятаВ свят, обвит във вечен мрак, древният Орден на обсидиановите свитъци бдеше над скритото си хранилище на забранени книги, забравено знание и недостъпно научно познание. […]
към публикациятаВсяка пролет цялото градче тръпнеше в очакване на куклените приказки на Майстора на марионетки – представленията му бяха невероятни, като изстъргани от живота, а куклите… […]
към публикациятаМомичето тичаше с все сила през непознатата и странна гора. Успяваше да избегне пипалата на дърветата, които се опитваха да я повалят на земята. Пред […]
към публикацията– Здраштии, Шервена Шапшице. – Офф, пак си прекалил с медовината. Върколакът сви рамене смутено. – Не шъм бе. – Значи си пушил трева от […]
към публикациятаЛидия тичаше по крайбрежната алея и проклинаше психотерапевта. Глупакът, вместо да ѝ даде хапчета, за да се справи със следродилната депресия и натрапчивите мисли как […]
към публикациятаСъбра длани пред гърдите си и затвори очи. Вечерният бриз рошеше косата му, носейки крясъците на чайките. Пое си дълбоко дъх няколко пъти за да […]
към публикациятаСбрани под стряхата на старата черква, няколко бездушници очакваха литургията насядали под дебелата сянка на чердака. С три гробовни дръна селската камбана печално изстена началото […]
към публикациятаАнджи беше твърде добра за този свят. Нямаше никаква грубост и агресия в нея. Държеше се мило и с разбиране към всички. Състрадателна, със силно […]
към публикациятаХладни пръсти, обвили се около скротума му, го събудиха. – А, бебче, дощя ти се все пак? В този миг осъзна, че бебчето не би […]
към публикацията