Вида

Ято жерави летяха високо в небето над Пирин планина. Отлитаха на юг. По тясна пътека между широколистни дървета яздеше на петниста кобила Бали Бей. Млад наперен турчин с засукан мустак и добре оформена брада, облечен в скъпи дрехи и чалма на главата. От към реката по пътеката се зададе петнадесет годишно девойче. На рамото си придържаше с нежните си ръце голяма стомна пълна с вода. Бали Бей скочи от коня. Девойчето го погледна с ясно сините си очи. Отгатна намеренията му. Хвърли стомната върху него. Стомната полетя покрай главата му. Падайки на земята се разби на хиляди парчета. Водата веднага попи в сухата почва. Тя побягна в обратна посока. Дългата ѝ плитка се мяташе зад гърба ѝ, като голяма дебела змия. Можеше да я вземе в харема си. Как са я пропуснали еничарите, когато са събирали кръвен данък. Те вземаха малки момчета за да ги обучават за еничари и млади девойки за харема на султана или за харемите на неговите приближени. Девойчето бягаше с всички сили. Той се метна на коня и препусна след нея. Тя стигна до реката. Той я догони. Скочи от коня. Тя се спъна преди той да я хване. Залитна напред. Падна върху едрите камъни. Удари слепоочието си. Той се наведе. Камъкът се обагри в кръв. Той докосна с пръсти врата ѝ. Нямаше пулс. Отдръпна се загледан в лицето ѝ. Колко младо и хубаво беше девойчето. Снагата ѝ потрепна. Някъде откъм гърба заизлиза пара, когато достигна човешки бой се отдалечи и стигна до водата. Очите му се разшириха от ужас. Парата се сгъсти образува човешки очертания. Уплътни се. Пред смаяните му очи се появи девойка. Той погледна към камъка. Там лежеше мъртвото тяло на девойчето. Погледна към реката: там стоеше девойка досущ като мъртвата. Сините ѝ очи го гледаха закачливо. Устните ѝ разкриваха бели зъби в сладка усмивка. Сплетени бели цветя в русата ѝ на едри къдрици коса покриваше нежната ѝ снага облечена в бяла рокля. Самодива- ужаси се той. Белите ѝ ръце го примамваха да влезе в реката. Той хвърляше дрехите зад гърба си. Гол нагази реката. Бързеят повлече мъртвото му тяло надолу по течението. Самодивата Вида полетя над дърветата. Намери посестримите си на самодивската поляна. Хвана се на хорото. Самодивите запяха.