Вида

Блага Бонева

Ято жерави летяха високо в небето над Пирин планина. Отлитаха на юг. По тясна пътека между широколистни дървета яздеше на петниста кобила Бали Бей. Млад наперен турчин с засукан мустак и добре оформена брада, облечен в скъпи дрехи и чалма на главата. От към реката по пътеката се зададе петнадесет годишно девойче. На рамото си придържаше с нежните си ръце голяма стомна пълна с вода. Бали Бей скочи от коня. Девойчето го погледна с ясно сините си очи. Отгатна намеренията му. Хвърли стомната върху него. Стомната полетя покрай главата му. Падайки на земята се разби на хиляди парчета. Водата веднага попи в сухата почва. Тя побягна в обратна посока. Дългата ѝ плитка се мяташе зад гърба ѝ, като голяма дебела змия. Можеше да я вземе в харема си. Как са я пропуснали еничарите, когато са събирали кръвен данък. Те вземаха малки момчета за да ги обучават за еничари и млади девойки за харема на султана или за харемите на неговите приближени. Девойчето бягаше с всички сили. Той се метна на коня и препусна след нея. Тя стигна до реката. Той я догони. Скочи от коня. Тя се спъна преди той да я хване. Залитна напред. Падна върху едрите камъни. Удари слепоочието си. Той се наведе. Камъкът се обагри в кръв. Той докосна с пръсти врата ѝ. Нямаше пулс. Отдръпна се загледан в лицето ѝ. Колко младо и хубаво беше девойчето. Снагата ѝ потрепна. Някъде откъм гърба заизлиза пара, когато достигна човешки бой се отдалечи и стигна до водата. Очите му се разшириха от ужас. Парата се сгъсти образува човешки очертания. Уплътни се. Пред смаяните му очи се появи девойка. Той погледна към камъка. Там лежеше мъртвото тяло на девойчето. Погледна към реката: там стоеше девойка досущ като мъртвата. Сините ѝ очи го гледаха закачливо. Устните ѝ разкриваха бели зъби в сладка усмивка. Сплетени бели цветя в русата ѝ на едри къдрици коса покриваше нежната ѝ снага облечена в бяла рокля. Самодива- ужаси се той. Белите ѝ ръце го примамваха да влезе в реката. Той хвърляше дрехите зад гърба си. Гол нагази реката. Бързеят повлече мъртвото му тяло надолу по течението. Самодивата Вида полетя над дърветата. Намери посестримите си на самодивската поляна. Хвана се на хорото. Самодивите запяха.

Блага Бонева

Блага Бонева

Името ми е Блага Бонева. Родена съм в град Варна.

Членувам в клуб Многоточие, които ми съдействаха за издаването на 2 мои книги. Първата е със заглавие "Утрото на делфина", разкази, а втората е роман - "Белези". Имам и други разкази, издадени в книги заедно с други автори. Нарича се "Моят свят - моите разкази". Наскоро участвах в конкурса на Агоп Малконян. Участвала съм и в други конкурси. Имам грамота от един конкурс проведен в Атина за разказа ми "Легенда".

Намерете ме в блог страницата ми: https://blagaboneva.blog.bg

Подобни Микроистории

И божият пръст може да се окаже среден

Чемби Чембърс

Чемби Чембърс

03/06/2024

Оцеляха малцина, има няма десетина, почти всички ранени. Импровизираните превръзки отдавна не спираха кръвта. Все още се държаха заедно, изчакваха бавните и помагаха на падналите […]

към публикацията

Един от себе си

Яна Хараланова

Яна Хараланова

03/06/2024

Движеше се бавно из мрака на къщата. Беше спокоен. Знаеше какво го очаква, знаеше, че е неизбежно. Колкото и могъщ магьосник да беше, не можеше […]

към публикацията

Извисение

Ravehna

Ravehna

03/06/2024

Четиристотин са стълбите към Светилището. Извисяваха се пред тях – каменни и порочно чисти, блестят под студените лъчи на изгряващото слънце. Песнопенията на послушниците идват […]

към публикацията

Абонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.

Използваме Brevo като CRM платформа. С изпращането на тази форма се съгласявате, че информацията ви ще бъде прехвърлена към Brevo за обработка. Научете повече за практиките за поверителност на Brevo.
Успех

Успех

Успешно се абонирахте за бюлетина ни или обновихте данните си в списъка ни.

Греда

Нещо не е наред

Не можахме да ви абонираме. Презаредете страницата и опитайте отново.

Затвори