Четиристотин стъпала

Макар робата да лепнеше по тялото ѝ заради изкачването на стъпалата, Ювина потръпна. Сенките танцуваха като живи по стените на безкрайното мрачно стълбище. Зловещ вятър виеше като банши, което предизвестяваше скорошна смърт. Като знаеше към какво се бяха запътили – нищо чудно да е тяхната.

Етерглум бе прокълнато място. Легендите разказваха за създаването му, резултат на договор между магьосник и демон. Говореше се, че на онези, които съумееха да оцелеят изкачването на четиристотинте стъпала, щеше да им бъде изпълнено едно-единствено желание, но на ужасна цена – четиристотин човешки души. Нито тя, нито страховитите чудовища, които бранеха стъпалата, спираха жадните за власт.

Не се случваше често, но веднъж на няколко столетия някой успяваше да стигне до Пазителя в края на стълбището и да му плати. Тогава Орденът на Свещения Пламък биваше изпращан, за да се разправи със заплахата.

Като послушница на храма на Богинята, на която служеше и Ордена, Ювина отрасна с истории за героични подвизи и тежки битки. За разлика от приятелите си обаче, никога не бе проявявала ни най-малък интерес да бъде част от тях. Богинята обаче имаше други намерения и така се озова не само като член на Ордена, но и на това ужасно място.

Този път нямаше опиянен от власт. Някой ги избиваше. Вече няколко филиали на Ордена бяха покосени. Главната жрица, Лисандра, им каза, че е получила информация, че Пазителят е обещал дар на онзи, който ги ликвидира изцяло. И така Ювина беше тук не да се бие срещу някой с подарена сила, а с онзи, който я даряваше.

Изостана от останалите и опря трепереща ръка на стената. Толкова много искаше да се махне от тук. Сякаш усетила мислите й, Лисандра спря и се обърна към нея. Ювина очакваше укор, но вместо това жрицата слезе по стъпалата и нежно погали лицето.

– Бъди смела – каза ѝ. – Богинята не те е избрала случайно.

Ювина кимна едва-едва. Лисандра я хвана за ръка и я поведе нагоре покрай сестрите ѝ. Двете изкачиха заедно последното стъпало. Срещу тях, обвит в черен огън, стоеше висока, слаба фигура. Пазителят. Съществото, нито живо, нито мъртво, обходи групата им с празни очи, които накрая спря върху Лисандра.

– Цената е четиристотин души, жрице.

Гласът му беше като студен шепот, който изпрати тръпки по гръбнака на Ювина. Понечи да издърпа ръка, за да се приготви да се защитава, но Лисандра не я пусна.

– Знам – каза жрицата и с рязко движение изхвърли младата жрица на земята пред краката на Пазителя. – Това са последните.

Ювина се надигна на колене и отправи неразбиращ, уплашен поглед към нея, но Лисандра я игнорира. Пазителят издаде скърцащ звук. Смях. И Ювина не чу нищо повече.