Петък, краят на…

Всички мразят понеделниците, но не и аз. Аз приветствам понеделниците — пет дена пълен работен ден, часове в трафика и дори извънреден труд, само и само да не съм си вкъщи. Хората имат красиви съпруги и любящи деца, има за какво да се връщат вкъщи, а аз имам онова нещо. Трябваше да се досетя, че нещо не е наред, когато на сватбата изяде първото парче от тортата, така де — то се оказа и единственото. Когато се запознахме, беше фиданка, сега е хипопотамка. Няма нещо, което да не може да погълне, устата ѝ е като на анаконда. Имахме две деца, тя май ги изяде, не знам.

Мразя петъците. Мразя ги, мразя ги, мразя ги! Идва събота и съм под пара. Изчисти, изпери, изглади, сготви… Стрес…Стрес…стрес!

Косата ми започна да пада. Сигурен съм, че жена ми тайно ми скубе косата докато спя – за да оплешивея по-бързо. Жената вика да си намеря хоби. Предложи ми градинарство. Да садя там царевица, боб, моркови… За къв чеп ми е?! Аз зеленчуци не ям!

Ех, да бях ѝ посадил един кол в сърцето…

Ето, пак имам пристъп на паника – петък е. Ужас. Пак ще идват роднините на жената. Тези са по-зле и от улична глутница псета – хранят се досущ като тях. Веднъж за малко да загубя пръст. Братовчедът Блинки щеше да го отхапе в едно с последното кюфте. Аз така и не хапнах такова тогава. Пробвах се да крия храната, къде ти. Жената на момента ме праща до магазина — маминка е гладна. Дойде ли петък, ми иде да се самоубия. Жената твърди, че съм мекушав и само обещавам, но нищо не върша. Един ден… ще види тя един ден ще започна да изпълнявам всичките си обещания.

Божичко, петък е! Едва дишам. Ръцете ми треперят и стомахът ме свива. Няма да издържа още една вечеря с роднините. И този часовник няма ли да се спре, как само безмилостно отмерва последните ми минути свобода. Мразя го! Подарък е за сватбата от майката на жена ми – ужасен е. Кой нормален човек има часовник с кукувичка? Ето, пак почва: Ку-ку… Ку-ку… ку-ку… по цели нощи не мога да спя. Имам чувството, че съм в някакъв филм на ужасите. Ще го удавя това нещо… обещавам.

А… а… а… не издържам. Край! Днес ще е! Ще види тя – мекушав съм бил. Не си спазвам обещанията…

Ха, така. Часовникът е на парчета… Боже, жената ще ме убие! Не и ако набедя котарака. Тая гад все ми се мота в краката. Сигурен съм, че ми пикае в обувките. Сега ще те оправя и тебе аз. Мац, писи-писи. Виж каква вкусна консерва копърка… точно така, цялата е твоя, с цяла опаковка сънотворно.Сега при ветеринаря.

Ха-ха-ха. Клъцнаха му топките на тоя гад. Сега да те видя как ще ми мяучиш по цели нощи. Да, гледай ме злобно, изчакай жената да се върне и да разбере, че си бутнал скъпоценния ѝ часовник. Ха-ха-ха.

Сега най-важното — купих си въже. Колко лесно взема решения човек – един филм за Чарлз Линч и вече знаеш как се прави примка. Ще я науча аз оная прахосница. Един ден не е работила през живота си. Като ѝ го кажа, започва да крещи, че да си домакиня също било работа, само седи на дивана по цял ден и гледа „На кафе“ и поглъща бонбони. А като намекна, че аз нося парите в тази къща, тя ми заявява, че тя се е нагърбила с тежката и неблагодарна задача да се чувствам полезен… как ли? Като ми харчи всичките пари, ето как. Да я видя как ще харчи сега — отмених си застраховката живот… и сега върху масата… примката на шията… мамка му, много се клати тая маса… да не взема да пад…

Леле… главата ме боли. Задникът също. Скапано китайско въже, шибана маса… Мамка му, някакъв с бели дрехи си е заврял езика в гърлото ми.

РАЗКАРАЙ СЕ, БЕ, ИЗВРАТЕНЯК!

Правел ми изкуствено дишане, да бе, как ли пък не… Чакай, жената да не е викнала линейка? Ей тоз дзвер няма да ме остави да умра на спокойствие.

Не, мъртъв съм. Този бил Свети Петър. УРА! Успях, свободен съм. Отваряй райските двери, Свети Петре. Как така — не може! При тоз живот, дето го водих, та аз съм почти светец. А… не пускали самоубийци в рая.

Тогава какво правя тука? А, ще ме съдят?! Какво, жената да не е подала иск за издръжка? А, ще съдят земните ми дела, можело и да вляза в рая. Кога ще е това? Как така в понеделник? Какво, хората не може да умират, защото е уикенд ли? Уф, Светият дух бил на почивка…

Аз какво ще правя цял уикенд? Не може ли в Ада, нещо като екскурзия, ще бъде като да съм си у дома? Не става, Лукавия е против. Обаче донесе ракия. Свети Петър го гледа накриво. Ама отпери такъв гълток, когато бутилката стигна до него, че ми скри шапката. Той пък извади тесте карти.

Вече трета седмица играем карти… Светият дух май котката го е изяла… ха-ха-ха. Дреме ми! Свети Петре, я раздай пак!