Бай-бай, лайф!

“Механизмът на живота, тики-так,

създава вълшебства, но сънува мрак.

Пружинката навива се протяжно

и няма сякаш вече нищо важно.

Но петък като дойде по завет,

усещам, идва край на моя гнет.

И за да бъдем честни ний докрай,

аз казвам ви блажен: Бай-бай!”

– Как ти се струва, шефе? Днес го написах.

– Абе ти пак ли философстваш?! Значи зад външността на крадлив търтей дремел поет! Тц-тц, ти да видиш! И хич не ги разбирам тия приказки за гнет…Не си достатъчно зает явно, щом в работно време пишеш поезия!

– Това вече няма значение. В тази връзка – днес може ли да си тръгна по-рано?

– Жельо, що за въпрос, не те ли е срам? В петък все гледаш да изклинчиш, докато другите работят! Ако всички искат да си тръгват по-рано, къде ще…

– Извинявай, че те прекъсвам, шефе, ама причината е ужасно сериозна.

– Знам ги аз твоите сериозни причини!

– Ох, моля те, този път наистина е много важно! Слушай – с жената решихме… днес да умрем.

– Ъъъ… МОЛЯ?!!!

– С Лилито планираме да се гътнем,

да пукнем,

да предадем Бо…

– МЛЪК! СХВАНАХ. То така се умира, когато ти си решиш! Минаваш всякакви граници – значи, искаш да ми кажеш, че на всичко отгоре в понеделник няма да си на работа?!!

– Мммм, всъщност за това не бях помислил, но явно да.

– Знаеш ли, я по-добре го оставете за събота, когато ти е почивен ден.

– Не става. Голямата далавера е само в петък.

– Далавера ли? Я, я кажи! Нали знаеш, че като има далавера, казваш първо на шефа!

– Знам, шефе, знам. Значи, някаква погребална агенция има нова услуга – ако си поръчаш погребението при тях, ама пълния пакет – ковчег, венец, катафалка и всичко, както си му е редът, получаваш бонус – екскурзия до Рая.

– Да, бе! Как не!

– Да, не, ама чуй: оня ден гледам в пощенската кутия някакъв флаер, един такъв… абе, странен. Та на него пишеше, че ние сме от малцината избрани да се възползваме от промоцията в петък вечер. Допускат само 20 човека и двамата с Лилито сме с предимство, представяш ли си?

– То пък щото сте и двамата точно за Рая! Като ви знам…

– Има кой да го решава това, за къде сме. Хубавото тука е, че ако ще и за Ада да сме, ще ни пуснат в Рая да разгледаме, дето се вика да видим какво изпускаме, пък после ще ни разпределят кой за къде е. Току виж сме успели да се шмугнем из шубраците на Райската градина и там да си останем. Нещо като мигранти ще бъдем…

– Стига си дрънкал врели-некипели, ами кажи как точно сте планирали да мрете с Лилито?

– Не можем да стигнем до консенсус дали да си наврем главите в газовата печка или да си вземем една последна вана заедно, малко джиджи-биджи, нали се сещаш, като за последно и да пуснем включен сешоара във водата и…

– СТИГА! Глупости не ми се слушат, Жельо! Заради една безплатна екскурзия да зарежете живота… Не схващам смисъла…

– То пък един живот! Аз Лилито като не мога на една нормална екскурзия да я заведа с тая заплата, дето ми я даваш… по-добре поне Рая да видим, че да ѝ затворя устата най-накрая.

– Че и завинаги… И защо точно вие?

– Може на случаен принцип да е, пък може да се е разчуло за проблемите ми с Пешо Кирката и така… по-добре планирана бърза смърт, отколкото тоя да ме сгащи. Вече съм предплатил цялата работа, че бяха останали само две последни места. Имахме късмет с Лилито поне този път. А, забравих да кажа, че промоцията е всеки четвърти петък от месеца.

– И закъде сте се разбързали в такъв случай?

– Ти за Пешо Кирката чу ли ме какво казах?

– Ясно. Е, на добър час, тогава. Хубав уикенд да си изкарате в Рая! Пък дано и аз имам късмет, та да случа на някой по-работлив от тебе.

– Дано, шефе! Тръгвам. Бай-бай!