Кралицата на вълците

Преди векове, когато Империята още била незабележимо кралство в сянката на великите тогава сили, а столичният град – селце на брега на реката, децата се събирали край високите зидове на къщите, за да играят игра, наречена ‚Кралицата на вълците‘.

Играели момичета и момчета. Момчетата били вълци, скачали, бягали и виели срещу луната, а момичетата трябвало да стоят кротко до зида и да мълчат. Момчетата избирали за кралица най-кротката, тази, която мълчала най-дълго. Нея издигали на въображаем трон върху зида в края на играта. Окичвали я с цветя и ѝ носели амброзия, достойна за кралица – бистра вода от реката. Момчетата ѝ се покланяли и продължавали с вълчите забавления.

Едно от момичетата, дъщеря на преселници от земите зад планините, никога не успявала да спечели играта и да стане кралица. Не защото била различна от другите момичета, с по-тъмна кожа, по-тъмни очи и коса, а защото не умеела да мълчи. Намирала за скучно да седи до варосаната стена; вместо това искала и тя да скача и вие срещу луната с момчетата.

Момчетата нямали нищо против. Цяло лято преселническото момиче бягало с тях по бреговете на реката като вълчица и се радвало на живота, както само дете може да се радва, но лятото свършило, листата на дърветата се променили от зелени в златни, а тежките есенни мъгли убили безгрижието на дните.

Възрастните се завърнали от нивите. Готвели се за празника на летния урожай, когато един от тях забелязал, че момиче тича с момчетата. На нея не казал нищо, но намерил баща ѝ и му дръпнал дълга проповед за това, къде стоят жените и къде мъжете в йерархията на живота, как недостойното държание на дъщеря му го срами пред селото като слаб мъж, и как трябва да я вразуми, за да не навлече позор на семейството.

Бащата на преселническото момиче се засегнал от думите му, защото наскоро бил довел жена си и децата в този край на света, и искал да се покаже достоен и равен с другите, за да не ги прокудят обратно в пресъхналите полета зад планините, където човек се бори с нокти и зъби за прехрана и няма отдих от жарките лъчи на слънцето. Толкова се ядосал, че дори бутилка от местното вино не прогонила гнева му, напротив, възпламенила го до небесата.

Хукнал право към реката, сграбчил дъщеря си за косата и я завлякъл в дома им. Молбите на жена му не успокоили яростта му, нито отървали момичето от праведните му юмруци. Щом приключил с боя, избърсал кръвта от лицето ѝ, вдигнал я от пода, където се била свлякла, грабнал иглите, с които шиели кожи за палта, и зашил устата ѝ така, че да не може да каже и дума повече, защото не се полага на момиче да говори наравно с момчетата, а още повече да обикаля с тях като разхайтена повлекана.

Заключил я в курника при кокошките, без храна и вода, докато си научи урока. Същата вечер, покрай къщата минали неколцина развеселени мъже с разпалени лули на връщане от таверната, където се били почерпили обилно. В тревата паднало въгленче и подпалило дървената пейка пред портите. Момичето видяло пожара, но не можела да извика, за да предупреди майка си или баща си, можела само да скимти тихо. Скоро огънят лумнал нагоре по портите, обхванал къщата и постройките в двора, и преди съседите да се събудят и да се втурнат на помощ, огнената стихия вече се била разпростряла и по близките къщи.

Огънят не пощадил никого онази вечер. Нито преселническото семейство, нито момичето, нито животните в двора.

На сутринта хората се събрали, преброили щетите, погребали останките на загиналите, излели чаша вино в пръстта, и всичко продължило постарому.

Днес нищо не се е променило в този край. Децата все още играят играта и избират за кралица на вълците тази, която мълчи най-дълго, а възрастните спазват социалния ред и следят да не би някой да го наруши.

Въпреки издигането на Империята, светът е останал същия.

Ако минеш вечер покрай мястото, където се е намирал курника, ще чуеш тихо скимтене в тишината, а до ноздрите ти ще достигне мириса на горяща плът, но най-вероятно ще поклатиш глава и ще избързаш напред, отдавайки необяснимите звуци и миризми на силното пиво в местната таверна.