Запазени са оригиналният правопис и пунктуация на автора.
Кристалната долина
Ани
Малка долина, скрита в сърцето на горите, беше позната само на старите легенди. София дълго търсеше това място, вярвайки, че тя е последната, която може да възроди магията на кристалите. Легендата казваше, че единствено чистото сърце ще може да влезе в долината и да извика забравената сила.
Когато стъпи в центъра на долината, земята сякаш потрепери. Въздухът беше наситен с магия, а сред зеленото море на дърветата се открояваха хиляди блестящи кристали, които излъчваха мек, но пронизващ блясък.
„Ти ли си?“ – чу глас, който сякаш идваше от самата земя.
София се обърна и видя стария страж на долината – древен дух, съхранил силата на кристалите. „Аз съм,“ прошепна тя, като вдигна ръка към най-големия кристал.
Светлината избухна, и нова магия се събуди в света.
Подобни Микроистории
Желанието на лудия
Пиручи примигна и остави кубчетата. Като че ли вратата на кабинета леко се открехна. Това, разбира се, беше невъзможно. Преди малко чичо Освалдо излезе и […]
към публикациятаОтвъд завесата на изгрева
Отрони се въздишка, прикриваща стон. Малла̀ я чу ясно – трепетна, сдържана, но уловила хиляди секунди лутащи се мисли. Въздишката пое към високия таван, обрасъл […]
към публикациятаПетък, краят на…
Всички мразят понеделниците, но не и аз. Аз приветствам понеделниците — пет дена пълен работен ден, часове в трафика и дори извънреден труд, само и […]
към публикацията
