Паячета

Остриетата свистяха във виртуозна мелодия в ръцете на тъмничаря. Жертвата се извиваше, опъваше веригите покрити с ръжда, и пищеше. Нямаше кой да ѝ се притече на помощ, беше съгрешила, като е избрала да служи на Нечистивия. Челото на тъмничарят блестеше от капчици пот на слабата светлина от лоена свещ. Черен паяк тихо се спусна на нишка и пролази в пазвата му на врата. Едрият мъж, преди да нанесе финалният щрих на кървавата си творба и да пререже гърлото на жената, усети леко убождане. Кожата му почервеня и стана на бучки. Очите му се оцъклиха. После започна да го сърби и да се чеше по цялото тяло. За секунди бабунките се спукаха в гнойни рани и малки паячета изпълзяха от кожата му, проядоха плътта, оставиха лъскав скелет и се разпръснаха във всички посоки по каменния под. Разнесе се злокобният смях на жената. Със замах скъса веригите си. Приглади раздраните си дрехи, плю на трупа, излезе тихо и се стопи в утринната мъгла. Очертаваше се жежко лято. А през лятото страстта се събуждаше за живот, Нечистивият също!