Извисение

Ravehna

Четиристотин са стълбите към Светилището.

Извисяваха се пред тях – каменни и порочно чисти, блестят под студените лъчи на изгряващото слънце.

Песнопенията на послушниците идват от височината, прекъсвани само от свисъка на камшиците.

Един порочниѝ ще бъде приет в редиците техни, на път от страдание и зло ще положи греха си и не ще те изпитват съмнение в неговото правдиво пречистване.

– Готови ли сте, порочниѝ?

Тропотът на подсилените с олово подметки на ботушите се възпламени сред плющенето на дългите кожени езици. Баяна плъзна език по тънките си устни. Шестнайсет бяха порочниѝте на стълбите днес, но дарен с Извисение ще бъде един. Дланите му се потяха въпреки студа и за малко да изпусне чука. Бяха им ги дали, по чук на порочниѝ, с един лакът дълга дръжка и тежка каменна глава, и торба с големи пирони, призори, когато им донесоха и последната закуска в геола.

– Готови ли сте, порочниѝ? – извиси се отново писъкът на върховния от върха на стълбите. Като прегладняла улична кучка подушила тлъст кокъл, тълпата изрева в очакване на зрелището.

– Не искам да съм тук! Майко, майчице, ела и ме вземи! – проплака момчешки глас от ляво на Баяна. Лъхна го вонята на насрано.

– Затваряй си плювалника, гнидо – излая дребен, набит мъж отзад. – Майка ти духа на върховния на последната стълба на Светилището и се моли да прибере насраните ти гащи.

Чукът на момчето се спря в дланта на беловлас мъж с изразителни младежки черти.

– Ще оставиш ли детето на мира, а? – обърна се той към дребния. – Или искаш да си първият закован по пътя към Извисяването? Кълна се в кръвта от девствените поли на Родителката, че ще те прикова само с два пирона в змийските ти, подли очи.

– И ти го духай, белокоси. Заклевам се, че първите пирони ще забия в топките ти, а сухата ти пи*ка ще поднеса в ръцете на Върховния на стъпало четиристотин.

– Обещай ми! — извика момчето, обръщайки се към белокосия. В очите му Баяна видя отражението на оная кучка, тълпата, и там нямаше нищо човешко. По дяволите, няма ли да млъкне?!?

– Готови ли сте, порочниѝ?

Третото, последно повикване, увисна в настъпилата тишина.

Баяна стисна чука и затвори очи.

– Обещавам.

Нечии устни тихо мълвяха мъжка молитва.

– Прости ми, майко! – извика момчето миг, преди чукът на беловласия да размаже главата му в кървава пихтия и да падне на колене на първото стъпало.

Завъртя я невярващо към тълпата и протегна ръце.

– Майкоооо…

Баяна отвори очи и замахна.

Ravehna

Ravehna

Истории и приказки от други светове, черен хумор, хорър, фентъзи, бизаро, фенфикшън.

Намери ме във фейсбук

Подобни Микроистории

И божият пръст може да се окаже среден

Чемби Чембърс

Чемби Чембърс

03/06/2024

Оцеляха малцина, има няма десетина, почти всички ранени. Импровизираните превръзки отдавна не спираха кръвта. Все още се държаха заедно, изчакваха бавните и помагаха на падналите […]

към публикацията

Един от себе си

Яна Хараланова

Яна Хараланова

03/06/2024

Движеше се бавно из мрака на къщата. Беше спокоен. Знаеше какво го очаква, знаеше, че е неизбежно. Колкото и могъщ магьосник да беше, не можеше […]

към публикацията

Четиристотин стъпала

Crowlyeh

Crowlyeh

03/06/2024

Макар робата да лепнеше по тялото ѝ заради изкачването на стъпалата, Ювина потръпна. Сенките танцуваха като живи по стените на безкрайното мрачно стълбище. Зловещ вятър […]

към публикацията

Абонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.

Използваме Brevo като CRM платформа. С изпращането на тази форма се съгласявате, че информацията ви ще бъде прехвърлена към Brevo за обработка. Научете повече за практиките за поверителност на Brevo.
Успех

Успех

Успешно се абонирахте за бюлетина ни или обновихте данните си в списъка ни.

Греда

Нещо не е наред

Не можахме да ви абонираме. Презаредете страницата и опитайте отново.

Затвори