Сянката на дракото

Елиса стоеше пред златната врата, украсена с древни руни. Въздухът трептеше от магията, която излъчваше, и тя знаеше, че само един дръзък ход можеше да отвори този свят — свят, забранен за всички с изключение на потомците на древните дракони.

Тя беше последната наследница на тези същества, забравени от времето, и силата ѝ бе заключена в кръвта. Легендите говореха за съкровището, което се криеше в сърцето на драконовия храм, но никой не беше успял да премине през вратата. Единствено „чистата“ кръв можеше да отключи магията.

Тя подложи ръката си върху студеното злато. Усети как небето над нея се разцепва, а вятърът носеше нещо мистично. В миг светлината заглъхна и вратата се отвори, разкривайки огромната зала, където драконови кости лежаха като прах.

Върху пода блестеше нещо малко и съвършено. Това беше яйцето на последния дракон.

„Сега ти си създателят на новото бъдеще,“ прошепна гласът на предците в съзнанието ѝ.

Елиса вдигна яйцето. От него излезе слаб лъч светлина, а в очите ѝ се отрази първата сянка на дракона, готов да се роди отново.