Запазени са оригиналният правопис и пунктуация на автора.

Майсторът на марионетки

Ивелина Добрева

Всяка пролет цялото градче тръпнеше в очакване на куклените приказки на Майстора на марионетки – представленията му бяха невероятни, като изстъргани от живота, а куклите… о, куклите бяха толкова живи, истински и красиви – сякаш живееха собствен живот на малката сцена. Никой не знаеше как се казва Майстора на марионетки, наричаха го уважително Маестро Маго и избягваха да го поглеждат в очите – щом погледът му срещнеше чужд, човекът можеше да се закълне , че Маестрото си е отчупил късче от душата му.

Петро беше странстващ джебчия , който съвсем случайно се озова в градчето преди седмица и усещайки възторга на населението, реши да остане и да види тъй прочутия Майстор – можеше пък да намери късмета си в неговите съкровища, ако имаше въобще такива – казваха, че куклите никога не продава – в краен случай тях щеше да вземе. Проследи с поглед пищно украсения фургон – целите му страници бяха опасани с изящна златна бродерия на танцуващи марионетки – и изчака тълпата да наобиколи Маестрото, за да влезе незабелязано отзад.

Вмъкна се в наглед не големия фургон и остана безмълвен – отвътре изглеждаше поне три пъти по-голям и по целите му стени бяха наредени куклите – всякакви: жени, мъже, деца, старци, слаби и възпълни, руси , черни и всички бяха вперили съжалителни погледи в него.

– Имам си вече крадец, но още един никога не е излишен – чу иззад себе си дълбок и насмешлив глас.

Петро се обърна рязко с малкия кинжал в ръка, но вече беше късно – видя само призрачната усмивка и празните бледосини очи на Маестрото изпод бродираната със злато качулка на черната му наметка. Тялото му се вдърви – видя как той посяга към него с дългите си пръсти обсипани с пръстени и усети как златните въженца се стягат около ръцете и краката му.

Вечерта на представлението имаше разкошна нова кукла – в ръката си държеше миниатюрен кинжал.

Ивелина Добрева

Ивелина Добрева

Родена съм в Казанлък, живея в София откакто се помня.

Завърших бакалавър Реклама в НБУ. Докато учех там взимах допълнителни литературни курсове, включително школи по творческо писане. Работя в сферата на човешките ресурси. Имам двама сина. През 2022 г спечелих трето място на Националния конкурс за къс разказ "Рашко Сугарев " на Национален дарителски фонд 13 века България.

Подобни Микроистории

Неозаглавено

Йоанна Александрова

Йоанна Александрова

21/08/2024

“ОТЧЕ НАШ, ТИ, КОЙТО СИ НА НЕБЕСАТА…” Литургията щеше да започне в 19:00. Значи трябва да е в църквата поне половин час по-рано. Погледна часовника […]

към публикацията

Изплатено

Йоанна Александрова

Йоанна Александрова

21/08/2024

Бързаше. Почти тичаше. Днес беше годишнината от сватбата му и все още не бе купил подарък за съпругата си. Сутринта, когато видя отметката в списъка […]

към публикацията

Неозаглавено

Яна Хараланова

Яна Хараланова

16/08/2024

Ден втори. Героят ми го е страх да се съблече. Трябва да го накарам. Обаче той май подозира намеренията ми да го жертвам и отказва […]

към публикацията

Абонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.

Използваме Brevo като CRM платформа. С изпращането на тази форма се съгласявате, че информацията ви ще бъде прехвърлена към Brevo за обработка. Научете повече за практиките за поверителност на Brevo.
Успех

Успех

Успешно се абонирахте за бюлетина ни или обновихте данните си в списъка ни.

Греда

Нещо не е наред

Не можахме да ви абонираме. Презаредете страницата и опитайте отново.

Затвори