Неозаглавено

Владимир Андреев

Скачай и бягайте! Бързо, бягайте към Пещерата на лъвската глава! Чукундурите са зад хълма. Просперо видя как отряд от тези твари се промъква в ракитака до блатото.

– Милица, хващай Диман и бягайте! – изкрещя някъде отвън землянката Грегор.

Над китната полянка сякаш всичко замря – вятър не повея, щурците и цикадите замлъкнаха, птичките заглъхнаха. Времето сякаш спря. След миг цялата просека се изпълни с въоръжени с арбалети, лъкове, секири и вили мъже. Сред мъжките фигури се открояваше ефирният силует на Диляна – самодивата бе облечена в зелени одеяния, а челото ѝ украсяваше сребърна корона.

– Грегор, Просперо, Вълко, време е един път и завинаги да се отървем от тази зараза. Съберете своите дружини! Нито един чукундур не трябва да напусне нашата дъбрава – рече предводителката на племето и стисна силно тънкия жезъл, който се появи от въздуха.

“Четиристотин билки от четиристотин росни поляни четиристотин капки омая ни дадоха!

Четиристотин века нашата омая за справедливи дела ни служи! Послужи ни и сега!” – изви се чистият като ромон на планински ручей глас на Диляна.

От върха на жезъла се заизвива мораво зелена нишка светлина, която се издигна над поляната и искри западаха над всеки защитник на племето.

– Чувствам сладка миризма на вили-самодиви. Тази вечер ще замезим, Трухильо – изгрухтя Грзничек и облиза блатно жълто зелените си бивни.

– Ония няма да се усетят как ще ги нападнем. Направо… Тънко, на шайби… А после… Пир! – прохърка чукундурът и се заля от смях.

– Не слагай казана, докато месото още бяга наоколо – намеси се друг. – Трябва първо да ги намерим и убием колкото можем, да пленим останалите за запас, а после пир.

– Гржбичик, откакто изпържи и изяде мозъка на оня дърт елф, много умен стана. Самодивите са лесна плячка. Правим набези на околните земи от години. И нищо. Вкусно си хапваме и територии за Гнус II завоюваме. – Грзничек се облиза и поправи рошавата яка на кожуха си.

– Глей к’ва яка мъгла се стели ей там! Зелена…

– Мирише на гнилоч!- загрухтя от удоволствие Трухильо.

Дългите космати уши на чукундурите уловиха жужене подобно на рой пчели и след миг стотици стрели западаха от висините. Блатната воня се засили и от мъглата се появиха десетина исполина въоръжени с брадви и вили. Първите отряди бяха съсечени на място. В цялата дъбрава отекна серия от тътени. Това бе началото на битка, която на векове щеше да остане в аналите на историята и щеше да вдъхновява много поколения занапред.

Подобни Микроистории

И божият пръст може да се окаже среден

Чемби Чембърс

Чемби Чембърс

03/06/2024

Оцеляха малцина, има няма десетина, почти всички ранени. Импровизираните превръзки отдавна не спираха кръвта. Все още се държаха заедно, изчакваха бавните и помагаха на падналите […]

към публикацията

Един от себе си

Яна Хараланова

Яна Хараланова

03/06/2024

Движеше се бавно из мрака на къщата. Беше спокоен. Знаеше какво го очаква, знаеше, че е неизбежно. Колкото и могъщ магьосник да беше, не можеше […]

към публикацията

Извисение

Ravehna

Ravehna

03/06/2024

Четиристотин са стълбите към Светилището. Извисяваха се пред тях – каменни и порочно чисти, блестят под студените лъчи на изгряващото слънце. Песнопенията на послушниците идват […]

към публикацията

Абонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.

Използваме Brevo като CRM платформа. С изпращането на тази форма се съгласявате, че информацията ви ще бъде прехвърлена към Brevo за обработка. Научете повече за практиките за поверителност на Brevo.
Успех

Успех

Успешно се абонирахте за бюлетина ни или обновихте данните си в списъка ни.

Греда

Нещо не е наред

Не можахме да ви абонираме. Презаредете страницата и опитайте отново.

Затвори