Мракът на Гло

Galia Vassileva

Гло се събуди с ужасно главоболие. Нещо стържеше, пилеше и не й даваше покой. Случваше се понякога, напоследък – по-често. Имаше много спокойни, безгрижни дни, после такива с това пилене и жужене. Дори един ден Гло се задуши – киха, кашля, диша трудно…после заспа и се събуди късно – вече по-бодра.

Изправи се в леглото с все още натежала глава. Докато клатеше още крачета над пода, съзря с периферното си зрение някакво движение. Някой стоеше в тъмното и леко светеше! Светеше, да! В синьо-зелено и сребристо покрая. Гло живееше в тъмното и тази светлинка я изненада.

– Кой е там? – попита плахо тя. Още беше объркана. Не помнеше да има някого наоколо. Живеше сама.

– Аз съм Феята – обади се тъничък глас – Ти как си?

– Амии – Гло не знаеше точно какво да отговори- Добре съм си.

– Сама! Живееш сама и казваш, че си добре! Нямаш ли приятели?…Е, аз мога да ти бъда приятелка… за кратко, дойдох по моя си работа, но ми възложиха и друга – някак загрижено и притеснено каза Феята – Ако си самотна, може да си побъбрим малко.

Феята се приближи и около нея се разпръсна облак от цветове и звуци. Гло нямаше нищо против това, стана й хубаво. Беше завладяна от тази внезпна промяна, усмихна се, всичките й сетива се усмихнаха. Затанцува, завъртя се шеметно, о, можела да лети!!! Колко е прекрасно! Над нея се появи една звездичка…станаогромна ярка звезда и някак подканящо примигваше. Гло протегна ръце към светлината и се гмурна – толкова беше замайващо, вдъхновяващо, завладяващо… а тя живееше в мрака…

Феята не знаше защо тръгна натам, накъдето тръгна, но беше сигурна, че това е вярната посока. Стигна пред една голяма порта, седна на една пейка, сложи в скута си вързопчето, което носеше, залюшка крачета и зачака.

Скоро се чуха потаркване на ключове и влачене на крака, потропване с тояжка. Показа се беловлас старец и се взря изпитателно в малката.

– Какво носиш? – почна отдалече старецът. Беше си ясно, че малкото същество не е за тук.

– Зъбче – каза безучастно малката.

– Зъбче?! Ти да не си сбъркала пътя? – вече по-меко попита старият – ще извикам някого да те заведе на правилния път. И тъкмо да затвори вратата и изведнъж нещо премина през побелялата му глава и той се обърна – А ти коя си? – в гласа му прозвуча загриженост и обърканост, чак се виждаше как отдавна неработещи зъбни колелца се задвижват в опит да зацепят- Знаеш ли къде се намираш?

– Феята на зъбките – вече по-разговорливо се обади седящото човече. Тя продължаваше да маха с крака и не показваше особен интерес към водения разговор – Пред Чистилището – изстреля бързо тя.
Портиерът спря за момент. Какво правеше Феята на зъбките тук? Нещо просветна и едно зъбно колелце изскърца, заврътя се… Реши да опита пак.

– Тук, миличка, идват душите на починалите. Чакат известно време, докато се разбере накъде ще потеглят по неземния си път – започна той сговорчиво – После…- изведнъж машинарията взе да скърца и пуши, нещо изначално не беше наред – Ама ти си съвсем жива, не ти е мястото тук!!!

– Да, знам – вече с досада каза Феята – Аз съм си жива, но друг не е – тъжно добави тя и малката устичка леко се изви и аха, аха да рукнат сълзички. Лекото сияние около нея потъмня. И Феята не беше професионалист в тези неща, занимаваше се предимно с деца…Въздъхна примирено. Имаше толкова много зъбки за прибиране.

– Нося душата на моя приятелка – каза тя и леко хлъцна, скривайки сълзите- Може би не най-добрата, но тя е самотна, БЕШЕ самотна – поправи се Феята – и живее на тъмно, ЖИВЕЕШЕ на тъмно – тази история започваше да изнервя и нея. – Един зъболекар няколко пъти обработва едно зъбче, ето това – Феята вдигна вързопчето – чисти го, пили, пломбира го, но скоро след това, венецът се подуваше – обясняваше вещо Феята – така няколко пъти. Аз все чаках, защото не е хубаво зъби да се търклят насам-натам, нали разбираш – разпали се тя – Нещо причиняваше възпаление и детето страдаше, въпреки опитите на доктора да го излекува.

Старецът гледаше като ударен от гръм и се чудеше с какво е заслужил такова наказание! Прехвърли набързо – игра на покер, малко повече вино, колко да е прекалил?! Малката бъбреше все по-разгорещено… Може би ще свърши скоро, че краката го заболяха…

– И накрая да намеря малката Гло сам-самичка и да няма кой да я съпроводи до тук!? – Феята изтрещяваше, вече припламваше в червено от възмущение и безсилие – възможно ли бе изобщо никой да не помисли за Гло?

– Гло? Какво е Гло? – старят успя да се съсредоточи и освен това смело се вклини в монолога на Феята. Малката взе да прекалява, вече наближаваше обяд.

– КОЯ е Гло? – поправи го злобно Феята, брей, какви сили намери да викне!

– Добре, коя е Гло? – примири се портиерът, искаше да свършва с това.

– Гло е – гласът на Феята отслабна, сиянието помръкна, тя подсмръкна – беше й тъжно – Гло е една от виновниците за възпалението на зъбчето, последната. Гло е, БЕШЕ, малка анаеробна бактерия!

Galia Vassileva

Galia Vassileva

Мечтател, непоправим оптимист, родом от Враца. Треньор по джудо. Семеен бизнес в сферата на биоземеделието. Пиша стихове, къси разкази, истории за деца. Имам издадена книга на спортна тематика 2014 г. и през 2022 г. съвместно със сестра ми издадохме книга поезия и проза „На една мечта разстояние“. Подготвям фентъзи роман. Обичам мистерии и загадки, езотерика, фолклор, епично-драматично фентъзи. Понякога съм много мелодраматик.

Намери ме във фейсбук

Подобни Микроистории

И божият пръст може да се окаже среден

Чемби Чембърс

Чемби Чембърс

03/06/2024

Оцеляха малцина, има няма десетина, почти всички ранени. Импровизираните превръзки отдавна не спираха кръвта. Все още се държаха заедно, изчакваха бавните и помагаха на падналите […]

към публикацията

Един от себе си

Яна Хараланова

Яна Хараланова

03/06/2024

Движеше се бавно из мрака на къщата. Беше спокоен. Знаеше какво го очаква, знаеше, че е неизбежно. Колкото и могъщ магьосник да беше, не можеше […]

към публикацията

Извисение

Ravehna

Ravehna

03/06/2024

Четиристотин са стълбите към Светилището. Извисяваха се пред тях – каменни и порочно чисти, блестят под студените лъчи на изгряващото слънце. Песнопенията на послушниците идват […]

към публикацията

Абонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.

Използваме Brevo като CRM платформа. С изпращането на тази форма се съгласявате, че информацията ви ще бъде прехвърлена към Brevo за обработка. Научете повече за практиките за поверителност на Brevo.
Успех

Успех

Успешно се абонирахте за бюлетина ни или обновихте данните си в списъка ни.

Греда

Нещо не е наред

Не можахме да ви абонираме. Презаредете страницата и опитайте отново.

Затвори