Самота в отвъдното

Чинчи често идваше в съня на. Силви. Това беше един от бившите ѝ домашни любимци- странното животно с муцуна на заек без дългите уши и с рунтава опашка на катерица. Беше много сладко и мило животинче. Бивш любимец, защото съвсем внезапно се спомина- без никакви признаци и предупреждение. Животинчето беше невероятно умно за гризач. Обичаше да си похапва плодове, но ако забележеше, че неговата стопанка му дава, без да остави и за себе си, не ги докосваше. Държеше да има и за нея. Да, бяха се привързали като любимец и стопанин. Но внезапната случка развали това.

Силви продължи без него. Но за животното явно не бе толкова лесно. Сега идваше в сънищата ѝ, но не по начина, по който тя си го спомняше. Сега изглеждаше окаян. С разрошена и проскубана козина, винаги стоеше свит в най – тъмния ъгъл на помещението, в което се разиграваше съня. Присъстваха и други животни – останалите любимци, които Силви е имала. Те обаче бяха на открито, пред погледа ѝ . А той? Стоеше в мрака на тъмния ъгъл, забравен като бегла сянка, стопяваща се в небитието. Наблюдаваше как неговата стопанка се грижеше за другите животни, без дори да си спомни за него. Болката заливаше атмосферата с тягостни чувства, които сякаш задушаваха всеки попаднал там и стягаха гърдите му като с менгеме. Усещаше се празнота, дълбока като бездънна яма.

Често призраците с неотрабитени емоции остават приковани в капана на собствените си чувства, които стават в пъти по – силни. И сякаш остават застинали в един единствен миг, разстлан във вечността. Но нима това се отнася и за животните? Че какви неизживени емоции може да има един гризач? Дали не се чувстваше изоставен? Той се беше привързал много към стопанката си, чувстваше я близка. Но в момента, в който той напусна света на живите, тя не беше до него. А явно е имал крещяща нужда тя да е там в последния му миг, да го успокои и да го стопли с присъствието си. Но я нямашет. Това чувство на самота продължаваше да го преследва.

Силви почувства това при неговите посещения. Веднъж мислено се обърна към него с цялата любов, която все още таеше. Обясни му, че го помни и никога не би го забравила. Той винаги ще си остане нейния Чинчи. Взе едно ярко пламъче от сърцето си и му го подаде, за да пази винаги от нейната топлина и да го грее.

От този момент вече не се е появявал в съня намомичето. С пламъчето, което да я топли, душата му се успокои, че не е забравен и продължи небесния си път.