Жорко и първата му любов

Костадин Койчев – Kovak

Звънеца иззвъня. Беше четиринадесети февруари, но той не значеше нищо за осемнадесет годишния Жорко, който пусна джойстика с нежелание. Беше сам вкъщи. Отвори, но на прага нямаше никой. Тогава усети нещо да се търка в краката му. Погледана и видя средно голямо сладко шарено коте. Като черното и бялото преобладаваха, но по него имаше и рижаво и жълто, даже и малко сивичко. Котето нежно мъркаше и с нежни движения показваше, че иска да остане с него.

– Хей, сладурче, кой те остави? – Вдигна го, котето се сгуши и замърка още по-силно. Жорко го прибра в кухнята и отвори хладилника.

– Сигурно си гладничко? – Видя голямо парче шунка, грабна я и отряза едно парче, което наряза на ситно в малка чинийка. Животинката директно се нахвърли на шунката, докато Жорко ѝ сипваше вода. Той го остави да яде и се върна в хола. Посегна към джойстика, но се отказа. Застана пред библиотека на майка си. Зачуди се? Тогава я видя! Усмихна се като пубер, виждащ голо момиче. Книгата бе „Любовникът на лейди Чатърли“ от Дейвид Хърбърт Лорънс. Въпреки че живееше с майка си Жорко бе вече осемнадесет годишен, а още не бе целувал момиче. Той седна на дивана и отвори неприличното четиво. Зачете се с интерес, но когато се бе потопил в книгата чу нежен женски глас:

–Жорко, с четене няма да научиш нищо, нека ти покажа това-онова на живо. – На вратата на хола се бе подпряло голо момиче с котешки очи и блестящи черни коси. Богинята чаровно му се усмихна, еротично облиза устни, а ръката ѝ се плъзна надолу по тялото.

Жорко изпусна книгата на пода, когато тя бавно се приближи и седна до него:

– Коя си ти? – зяпайки я попита той.

– Аз съм Ищар*, и на всеки твой осемнадесети Свети Валентин идвам да те образовам! О, велики Таммуз*…

* Ищар и Таммуз са главните герои на една от първите любовни истории в света. Но и тя преди повече от 4100 години е завършила трагично!

Костадин Койчев – Kovak

Костадин Койчев – Kovak

Аз съм завършил Медийна информация и реклама, но се занимавам с онлайн търговия и опитвам да пиша.
Израснал съм в малкото градче Радомир, но живея от 16 години в София. Мечтая някога да публикувам романа, който пиша!

Намери ме във фейсбук.

Подобни Микроистории

И божият пръст може да се окаже среден

Чемби Чембърс

Чемби Чембърс

03/06/2024

Оцеляха малцина, има няма десетина, почти всички ранени. Импровизираните превръзки отдавна не спираха кръвта. Все още се държаха заедно, изчакваха бавните и помагаха на падналите […]

към публикацията

Един от себе си

Яна Хараланова

Яна Хараланова

03/06/2024

Движеше се бавно из мрака на къщата. Беше спокоен. Знаеше какво го очаква, знаеше, че е неизбежно. Колкото и могъщ магьосник да беше, не можеше […]

към публикацията

Извисение

Ravehna

Ravehna

03/06/2024

Четиристотин са стълбите към Светилището. Извисяваха се пред тях – каменни и порочно чисти, блестят под студените лъчи на изгряващото слънце. Песнопенията на послушниците идват […]

към публикацията

Абонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.

Използваме Brevo като CRM платформа. С изпращането на тази форма се съгласявате, че информацията ви ще бъде прехвърлена към Brevo за обработка. Научете повече за практиките за поверителност на Brevo.
Успех

Успех

Успешно се абонирахте за бюлетина ни или обновихте данните си в списъка ни.

Греда

Нещо не е наред

Не можахме да ви абонираме. Презаредете страницата и опитайте отново.

Затвори