Безсмъртен

Той беше безсмъртен. И зъл. Много зъл. Беше се родил недъгав – с гърбица и по-къс ляв крак. Майка му бе умряла при раждането и затова всички шушукаха, че е демон, зло и трябва да се отърват от него. Поне баща му да го обичаше, а той непрекъснато го налагаше с каиша, окачен над вратата.

Един есенен ден, в полумрака, децата от махалата го хванаха, омотаха го с одеяло и го помъкнаха към гората. Смееха се на молбите му и на сълзите. Когато стигнаха до забранената пещера (толкова забранена, че и името ѝ не трябваше да се споменава), го бутнаха вътре като чувал, пълен с отпадъци. Последното, което чу бяха думите:

– А сега да те видим Лазаре, дали ще възкръснеш.

И той възкръсна. Благодарение на пещерата. На нейната тайна-тя беше една от подземните пещери на древните траки. Намери извор, който излекува тялото му. Разкри изходите, но не бързаше да заживее навън. Трябваше да прочете древната книга, която беше открил. По някакви неведоми пътища, разбираше всяка дума, записана в нея. Проумя как да постигне безсмъртие. Според древната тракийска магия, душата на мъртвия се преражда в някоя сродна душа, ако умиращият духне глухарче с последния си дъх, а пухчетата полепнат по съперника му. И изрече вълшебните думи.

Завърна се в селото, непознат красив младеж. С усмивка през деня. И бродещ с черна душа през нощта. Подпали родната си къща. Беше залостил вратата и се смееше на молбите и писъците на баща си – колко пъти Лазар се беше молил, но никой не се бе смилил над него.

Загинаха и тези, които го бяха натикали в пещерата-всичките от мъчителна смърт-единият беше одран жив и завързан в гората, друг обвит с одеяло и обесен с главата надолу, трети изгорен на клада. Отвлече най-красивата девойка, която преди време го гледаше с погнуса. В подземните пещери.Тя се завърна в селото с блуждаещ поглед.

Тогава беше първият дуел-сред поляната с пухкави глухарчета. Остави се да го пронижат. Когато противникът му се надвеси над него, издуха пухчетата и произнесе заклинанието. Усети как се пренася в тялото на врага си. После пое на изток. Това стана правило-след всеки дуел поемаше на изток.

Той беше безсмъртен. До днес. Когато отсякоха главата му и тя потъна сред пухкави червени глухарчета.