Процепът

Скалата се срути зад гърба му. Затрупа входа. Подплашени прилепи се втурнаха към лицето му.

Той размаха ръце да ги пропъди. Хукна без посока навътре към пещерата. Прилепите го последваха. Паника. Страх. Безизходица. Подхлъзна се. Падна. Разкървави коленете си. Нямаше свещ. Нямаше фенерче. Мракът го погълна. Прилепите минаха над главата му и се изгубиха някъде. Трябваше да помисли. Трябваше да намери изход. Ръцете му напипаха влажна слузеста течност между камъните здраво закрепени за земята. Лежа известно време без да помръдне.

После се опита да стане. Сгъна колене. Болката го сряза. Бавно пропълзя. Докосна стена. Успя да се хване за една издатина. С неимоверни усилия се изправи. Подпирайки се на стената тръгна напред. Чу пронизителен писък зад гърба си. Древното чудовище, което търсеше отдавна. Не го виждаше. Усети дъха му. Косата му настръхна. Хукна да бяга с всички сили. Препъна се и полетя с главата надолу. Дълго се носеше из въздуха. Умирам. Мисълта му се изгуби. Потъна във водите на дълбока река. Бързеите го повлякоха. Главата му се показа над водата. Вдъхна въздух. Заплува.
Едва се добра до левия бряг. Пропълзя. Легна на земята да отдъхне. Огледа се. В далечината се виждаше резка бледа светлина. Той се изправи. Хукна натам. В скалата се виждаше процеп. Без да мисли той пъхна главата си. Прокара едното рамо после другото, ръцете си. Опита да се измъкне. Заседна. Кошмар. Напразни усилия. Напъна се. Сви корема си. Ребрата му изпукаха. Кръвта обагри ризата му. Успя. Измъкна се. Изправи се. Бляскави луната и звездите го приветстваха.