Ashes to ashes, dust to dust, flesh to rust

Мъглата не се вдигаше вече пети месец. Всички бяха изнервени и не знаеха какво да правят в подтискащите си домове. Всяка къща става такава, когато не се отделяш дълго от нея. Прибавиш ли и неописуемата влага, която вървеше с млечнобялата завеса, разстлала се над половината свят, започваш да усещаш всичко по-меко, мляскащо и летливо. Сякаш, ако се появеше слънце, всички щяха да му се отдадат с голяма наслада и да станат на пара.

Бившата стюардеса седеше в средата на кухнята си и се опитваше да не мисли за мъглата и нейните подтискащи свойства. Водеше я максимата, че нищо не е вечно и скоро и това ще отшуми. Излезе на балкона и по кожата ѝ като паяк усети да се полепват капки. Вдиша и още „паяци“ полазиха по езика ѝ и я задавиха. С почти задушаващи хрипове тя се прибра в апартамента и се бори дълго да си поеме първата нормална глътка въздух.

– Леле, това не го очаквах. За малко сама да се задуша. Ще трябва да си пална една свещ и да си лея куршум.

От седмици си говореше сама. Кабелите, оптиките и дори радиовълните, отдавна се бяха предали пред гъстата завеса на природния феномен. Видимостта бе паднала и се бе задържала едва до15см пред очите. Нямаше движение на никакви превозни средства, камо ли на самолети. Беше забранена работата с машини и производството на храна спря. Скоро щеше да спре и тока, тя го знаеше и се бе заредила със свещи, газови бутилки и консерви.

Отиде да измие насълзените си от кашлянето очи и видя, че те са изпъстрени със спукани капиляри. Буквално се бяха наляли с кръв и тя побърза да ги наплиска със студена вода. Въпреки, че усети облекчение, ефект нямаше.

– Трябва ми нещо да се разсея.

Нареди няколко свещи, сипа си вино и пусна стария грамофон, за който имаше само плочи с класическа музика. Избра си обложка, не композитор и когато го пусна нямаше представа, че слуша Вагнер, Ездата на Валкириите. Всичко ѝ звучеше красиво, а в главата ѝ мелодията рисуваше картини на бурни ветрове, които разпръскват гъстата мъгла и откриват синьо небе, черна земя и зелени корони, като в истинско лято.

Потопи се изцяло и не усети как незаключената балконска врата се отваря. Беше плавно, сякаш някой я отмества с внимание. Промъкна се ръка, която задържа лявото крило да не се удари в малката масичка за кафе. Дясното крило беше застопорено с крак. Остановила контрол мъглата се спусна към пода и се разстели по него. Изглеждаше като животно, което бясно тича по следите на плячката си. Стигна крака на стюардесата и спря. Само за малко. Чакаше нещо. Трябваше ѝ стратегия. Докато времето минаваше мелодията беше преминала в лиричната си част и накара жената изцяло да се отпусне. Мъглата се кълбеше в краката ѝ и започна да нараства. Стигна до лицето ѝ и плавно се разнесе по тялото ѝ, като майчина милувка.

Стюардесата усети лека хладина и дори възбуда. Отдаде се на еротични мисли, които я отведоха на масажна маса, под нежните ласки на прекрасен представител на мъжкия пол. Въображението ѝ я пренесе далеч от млечнобелия натрапник, превърнал дома ѝ в затвор. От своя страна мъглата си проби път в порите на загубената във фантазии си жена и щом достигна костите ѝ здраво ги захапа и силно ги загриза.

Силен писък и жената скочи на крака, опитвайки се да се оттърве от неописуемата болка, разпростираща се вътре в нея. Представи си отново чувството като паяци, но този път огромни и отровни. Разтъркваше се и подскачаше, но болката я удряше като ураганни вълни разбиващи се в бряг. Стигна до банята в опит да вземе хапче, с което да ги облекчи. Все още разсъждаваше трезво и прецени, че тежката влага я е покосила и вероятността да е артрит е повече от сто процента. Протегна ръце да отвори шкафа с огледало и видя кръвясалите си очи.

Дъхът ѝ секна и устата ѝ се напълни със слюнка. Напомняше ръжда. Нищо чудно да се бе захапала в уплахата си. Втренчи се по-добре в белите си преди очни ябълки. Те изглеждаха кафяви, напукани и дращеха орбитите ѝ. Докосна едната и по пръста и се полепи нещо. Изследва го със сърце, застинало в гърлото ѝ. Беше ръжда. Опита да извика и от устата ѝ, под силния напор на въздуха от дробовете ѝ се изстреля облак ръждив прах и закри образът на ужасената жена, която ръждясваше отвътре навън.