Запазени са оригиналният правопис и пунктуация на автора.

Ashes to ashes, dust to dust, flesh to rust

Мариела Нанкова

Мъглата не се вдигаше вече пети месец. Всички бяха изнервени и не знаеха какво да правят в подтискащите си домове. Всяка къща става такава, когато не се отделяш дълго от нея. Прибавиш ли и неописуемата влага, която вървеше с млечнобялата завеса, разстлала се над половината свят, започваш да усещаш всичко по-меко, мляскащо и летливо. Сякаш, ако се появеше слънце, всички щяха да му се отдадат с голяма наслада и да станат на пара.

Бившата стюардеса седеше в средата на кухнята си и се опитваше да не мисли за мъглата и нейните подтискащи свойства. Водеше я максимата, че нищо не е вечно и скоро и това ще отшуми. Излезе на балкона и по кожата ѝ като паяк усети да се полепват капки. Вдиша и още „паяци“ полазиха по езика ѝ и я задавиха. С почти задушаващи хрипове тя се прибра в апартамента и се бори дълго да си поеме първата нормална глътка въздух.

– Леле, това не го очаквах. За малко сама да се задуша. Ще трябва да си пална една свещ и да си лея куршум.

От седмици си говореше сама. Кабелите, оптиките и дори радиовълните, отдавна се бяха предали пред гъстата завеса на природния феномен. Видимостта бе паднала и се бе задържала едва до15см пред очите. Нямаше движение на никакви превозни средства, камо ли на самолети. Беше забранена работата с машини и производството на храна спря. Скоро щеше да спре и тока, тя го знаеше и се бе заредила със свещи, газови бутилки и консерви.

Отиде да измие насълзените си от кашлянето очи и видя, че те са изпъстрени със спукани капиляри. Буквално се бяха наляли с кръв и тя побърза да ги наплиска със студена вода. Въпреки, че усети облекчение, ефект нямаше.

– Трябва ми нещо да се разсея.

Нареди няколко свещи, сипа си вино и пусна стария грамофон, за който имаше само плочи с класическа музика. Избра си обложка, не композитор и когато го пусна нямаше представа, че слуша Вагнер, Ездата на Валкириите. Всичко ѝ звучеше красиво, а в главата ѝ мелодията рисуваше картини на бурни ветрове, които разпръскват гъстата мъгла и откриват синьо небе, черна земя и зелени корони, като в истинско лято.

Потопи се изцяло и не усети как незаключената балконска врата се отваря. Беше плавно, сякаш някой я отмества с внимание. Промъкна се ръка, която задържа лявото крило да не се удари в малката масичка за кафе. Дясното крило беше застопорено с крак. Остановила контрол мъглата се спусна към пода и се разстели по него. Изглеждаше като животно, което бясно тича по следите на плячката си. Стигна крака на стюардесата и спря. Само за малко. Чакаше нещо. Трябваше ѝ стратегия. Докато времето минаваше мелодията беше преминала в лиричната си част и накара жената изцяло да се отпусне. Мъглата се кълбеше в краката ѝ и започна да нараства. Стигна до лицето ѝ и плавно се разнесе по тялото ѝ, като майчина милувка.

Стюардесата усети лека хладина и дори възбуда. Отдаде се на еротични мисли, които я отведоха на масажна маса, под нежните ласки на прекрасен представител на мъжкия пол. Въображението ѝ я пренесе далеч от млечнобелия натрапник, превърнал дома ѝ в затвор. От своя страна мъглата си проби път в порите на загубената във фантазии си жена и щом достигна костите ѝ здраво ги захапа и силно ги загриза.

Силен писък и жената скочи на крака, опитвайки се да се оттърве от неописуемата болка, разпростираща се вътре в нея. Представи си отново чувството като паяци, но този път огромни и отровни. Разтъркваше се и подскачаше, но болката я удряше като ураганни вълни разбиващи се в бряг. Стигна до банята в опит да вземе хапче, с което да ги облекчи. Все още разсъждаваше трезво и прецени, че тежката влага я е покосила и вероятността да е артрит е повече от сто процента. Протегна ръце да отвори шкафа с огледало и видя кръвясалите си очи.

Дъхът ѝ секна и устата ѝ се напълни със слюнка. Напомняше ръжда. Нищо чудно да се бе захапала в уплахата си. Втренчи се по-добре в белите си преди очни ябълки. Те изглеждаха кафяви, напукани и дращеха орбитите ѝ. Докосна едната и по пръста и се полепи нещо. Изследва го със сърце, застинало в гърлото ѝ. Беше ръжда. Опита да извика и от устата ѝ, под силния напор на въздуха от дробовете ѝ се изстреля облак ръждив прах и закри образът на ужасената жена, която ръждясваше отвътре навън.

Подобни Микроистории

Децата на тиквата

Ravehna

Ravehna

02/11/2024

– Вие сте убили майка ни – каза момчето. – Обезобразили сте я и сте я изкормили. И това не е било достатъчно. Вие сте […]

към публикацията

Неозаглавено

Йоанна Александрова

Йоанна Александрова

21/08/2024

“ОТЧЕ НАШ, ТИ, КОЙТО СИ НА НЕБЕСАТА…” Литургията щеше да започне в 19:00. Значи трябва да е в църквата поне половин час по-рано. Погледна часовника […]

към публикацията

Неозаглавено

Яна Хараланова

Яна Хараланова

16/08/2024

Ден втори. Героят ми го е страх да се съблече. Трябва да го накарам. Обаче той май подозира намеренията ми да го жертвам и отказва […]

към публикацията

Абонирай се за бюлетина ни за да следиш последните предизвикателства, конкурси, авторски творби и други новости.

Използваме Brevo като CRM платформа. С изпращането на тази форма се съгласявате, че информацията ви ще бъде прехвърлена към Brevo за обработка. Научете повече за практиките за поверителност на Brevo.
Успех

Успех

Успешно се абонирахте за бюлетина ни или обновихте данните си в списъка ни.

Греда

Нещо не е наред

Не можахме да ви абонираме. Презаредете страницата и опитайте отново.

Затвори